Читать «Хиляда сияйни слънца» онлайн - страница 71

Жените бяха изпълнили дневната, коридора и кухнята и си приказваха с бебета на ръце, като междувременно умело се отместваха и правеха път на гонещите се из къщата деца. От един касетофон гърмеше газела на Сараханг.

Лайла беше в кухнята и двете с Гити правеха таратор. Гити вече не беше толкова стеснителна и сериозна като преди. От няколко месеца насам строгото намръщено изражение беше изчезнало от лицето й. Напоследък често се смееше открито и както забеляза Лайла — някак кокетно. Беше се отказала от скучните опашчици, беше си пуснала косата дълга и имаше червеникави кичури. В крайна сметка Лайла научи, че стимулът за тази промяна е едно осемнайсетгодишно момче, което я харесвало. Казваше се Сабир и беше вратар на футболния отбор, в който играеше по-големият брат на Гити.

— Има най-красивата усмивка. А косата му е толкова гъста и черна! — беше казала Гити на Лайла. Никой, разбира се, не знаел, че двамата се харесват. Гити се беше срещала с него два пъти за по петнайсет минути в малка чайна в Таймани, чак на другия край на града. — Ще поиска ръката ми, Лайла! Може би още това лято. Не е за вярване, нали? Казвам ти, не спирам да мисля за него.

— Ами училището? — беше попитала Лайла. А Гити бе наклонила глава и я беше погледнала така, сякаш казваше: „За какво ми говориш?“

„Докато навършим двайсет, двете с Гити ще сме родили по четири-пет деца — обичаше да повтаря Хасина. — Но ти, Лайла, ще ни накараш нас, глупачките, да се гордеем с теб. Ти ще станеш известна. Сигурна съм, че някой ден ще взема вестника и ще видя снимката ти на първа страница.“

Сега Гити стоеше до Лайла и режеше краставици със замечтана, отнесена физиономия.

До тях мами в своята възхитителна лятна рокля белеше варени яйца заедно с акушерката Уаджма и майката на Тарик.

— Ще подаря на командира Масуд снимка на Ахмад и Нур — разправяше тя на Уаджма, която кимаше и се мъчеше да изглежда искрено заинтригувана. — Той лично уредил погребението. И прочел молитва на гроба им. Ще му я подаря от благодарност за любезността му. — Мами счупи друго яйце. — Чувам, че е свестен и умен човек, и мисля, че ще го оцени.

Около тях забързано влизаха и излизаха жени с купи курма, подноси с мастава и самуни хляб и ги нареждаха в дневната на разпъната на пода софра.

От време на време Тарик влизаше с бавна походка и грабваше нещичко, отхапваше от друго.

— Забранено е за мъже — казваше Гити.

— Вън, вън, вън — крещеше му Уаджма.

А той се смееше на добродушното пропъждане и, изглежда, му правеше удоволствие, че не е желан тук, задето разваля тази женска атмосфера, като се подхилква и показва мъжка непочтителност.

Лайла полагаше усилия да не поглежда към него, да не дава на тези жени повече храна за клюки. Затова стоеше със сведени очи и не му казваше и дума, но си спомняше един сън отпреди няколко нощи — лицата им в огледало под мек зелен воал. От косата му се сипеха зърна ориз и отскачаха със звън от стъклото.

Тарик се протегна да опита късче телешко с картофи.