Читать «Хиляда сияйни слънца» онлайн - страница 3

Джалил също не посмял да постъпи достойно — да се опълчи срещу своите жени и роднините им и да си поеме отговорността за стореното. Вместо това тайно и набързо се наговорили как да се спасят от позора. На другия ден той я накарал да събере малкото си вещи от стаята за прислугата, където живеела, и я отпратил.

— И знаеш ли как се оправда пред жените си? Каза, че съм му се натрапила. Че аз съм си виновна. Виждаш ли? Това е то да си жена на тоя свят.

Нана остави на земята купата с храната на кокошките и вдигна с пръст брадичката на Мариам.

— Погледни ме.

Мариам се подчини неохотно.

— Запомни едно нещо, дъще: както стрелката на компаса винаги сочи север, така и обвинителният пръст на мъжа винаги сочи жената. Винаги. Помни това, Мариам.

2

— За Джалил и жените му аз бях плевел. Троскот. Ти също. Още преди да се родиш.

— Какво е троскот?

— Бурен — отвърна нана. — Нещо, което изскубваш и захвърляш.

Душата на Мариам възропта. Джалил не се отнасяше с нея като с бурен. Никога не го бе правил. Но тя реши, че е по-разумно да си замълчи.

— За разлика от бурените аз трябваше да бъда пресадена, разбираш ли, да ми се дават храна и вода. Заради теб. Това беше сделката, която Джалил сключи със семейството си.

Нана отказала да живее в Херат.

— За какво? За да го гледам как по цял ден разхожда из града своите законни жени?

Каза, че не искала да живее и в празната къща на баща си в селото Гул Даман, кацнало на един стръмен хълм на два километра северно от Херат. Искала да е някъде по-далеч, на усамотено място, където няма да има съседи да зяпат корема й, да я сочат с пръст, да хихикат или още по-лошо, да й досаждат с лицемерна любезност.

— И повярвай ми — каза нана, — баща ти си отдъхна, че няма да съм му пред очите. Това го устройваше идеално.

Мухсин, най-големият син на Джалил от първата му жена, Хадиджа, бил този, който се сетил за сечището. То беше в покрайнините на Гул Даман. До него се стигаше по изровен черен път, който тръгваше от шосето между Херат и Гул Даман. От двете му страни растяха високи до коляно треви и туфи бели и жълти цветя. Пътят се виеше по хълма и водеше до равно място, осеяно с тополи и храсталаци. От там се виждаха върховете на ръждясалите перки на вятърната мелница в Гул Даман, а долу вдясно — цял Херат. Пътят стигаше до гъмжащ от пъстърва поток, който се спускаше от планините, заобиколили Гул Даман. На около двеста метра нагоре имаше горичка от плачещи върби. Сечището беше в средата й, в сянката на върбите.

Джалил отишъл да огледа мястото.

Когато се върнал, каза нана, звучал като надзирател, който се хвали с чистите стени и лъскавите подове на своя затвор.

— И така, баща ти ни направи тази миша дупка.

Когато била на петнайсет, нана без малко да се омъжи. Кандидатът бил момче от Шинданд, продавач на папагали. Мариам знаеше историята от самата нея и въпреки че майка й разказваше нехайно този епизод, по изпълнения с копнеж блясък в очите й разбираше, че е била щастлива. Навярно единствено тогава, през дните до сватбата, нана се бе чувствала истински щастлива.