Читать «Хиляда сияйни слънца» онлайн - страница 176

На Лайла й се иска мами и баби да са живи, за да видят тези промени. Но както и писмото на Джалил, покаянието на Кабул е дошло твърде късно.

Лайла и децата се канят да пресекат улицата на път към автобусната спирка, когато черен джип с тъмни стъкла профучава край тях. Отклонява се в последния момент и минава само на педя от Лайла, като облива децата с кална дъждовна вода.

Джипът изревава надолу по улицата, надува клаксона и рязко завива наляво.

Лайла стои примряла, а ръцете й са се вкопчили здраво в китките на децата. Покрусена е. Сломена е от факта, че са позволили на военните командири да се върнат в Кабул. Че убийците на родителите й живеят в луксозни къщи с градини зад високи огради, че някои от тях са назначени за министри и заместник-министри, че фучат безнаказано в лъскави джипове през квартали, които са разрушили. Това я съсипва.

Но Лайла е решила, че няма да се самонаказва с възмущение. Мариам не би го одобрила. „Какъв е смисълът — щеше да каже с невинна и същевременно мъдра усмивка тя. — Какво му е хубавото на това, Лайла джо?“ Затова Лайла се е примирила. Заради себе си, заради Тарик и децата. А и заради Мариам, която продължава да навестява сънищата й и през няколко дихания се явява в мислите й. Лайла продължава да върви. Защото знае, че не й остава друго. Само това и надеждата.

Заман стои приклекнал на бялата черта и подхвърля топката. Показва правилата на група момчета в еднакви тениски, застанали в полукръг на двора. Заман забелязва Лайла, слага топката под мишница и й помахва. После казва нещо на момчетата, които извикват:

— Салаам, моаллем сахиб!

Лайла им махва в отговор.

Сега покрай източната ограда на сиропиталището има редица от ябълкови фиданки. Лайла се кани да посади дръвчета и покрай западната веднага щом бъде възстановена. Има нова люлка, катерушки и пързалка.

Лайла се връща вътре.

Боядисали са сиропиталището и отвън, и отвътре. Тарик и Заман са поправили всички течове на покрива, измазали са стените, уплътнили са прозорците, постлали са с килими спалните помещения и занималните. През зимата Лайла е купила няколко легла, а също и възглавници, и топли одеяла. Осигурила е и чугунени печки.

Месец преди това „Анис“, един от кабулските вестници, пусна статия за обновеното сиропиталище. Поместиха и снимка — Заман, Тарик, Лайла и един възпитател, застанали в редица зад децата. Когато видя статията, Лайла си помисли за приятелките си от детинство Гити и Хасина и за думите на Хасина: „Докато навършим двайсет, двете с Гити ще сме родили по четири-пет деца. Но ти, Лайла, ти ще ни накараш нас, глупачките, да се гордеем се теб. Ти ще станеш известна. Сигурна съм, че някой ден ще взема вестника и ще видя снимката ти на първа страница.“ Снимката в „Анис“ не е на първа страница, но независимо от това Хасина беше познала.