Читать «Хиляда сияйни слънца» онлайн - страница 119

Ако ви хванат в прелюбодеяние, ще бъдете пребити с камъни.

— Слушайте. Слушайте добре. Аллах-у-акбар.

Рашид спря радиото. Седяха на пода на дневната и вечеряха. Беше изминала седмица, откакто бяха видели труповете на братята Наджибула да висят на въже.

— Не могат да накарат половината население да си седи вкъщи и да не прави нищо — каза Лайла.

— Защо не? — попита Рашид.

Мариам се съгласи с него. Защото всъщност той беше правил точно това с тях двете и Лайла го беше изпитала на свой гръб.

— Това не е някакво си село, а Кабул. Жените тук работеха като юристки и лекарки, участваха в правителството…

Рашид се ухили.

— Чуйте я нахаканата дъщеря на университетския възпитаник, който четеше поезия. Колко градско, колко таджикско звучи. Мислиш, че талибаните въвеждат някакъв краен нов ред? Живяла ли си някога извън прекрасната си малка черупка в Кабул, цвете мое? Да си си направила някога труда да посетиш истинския Афганистан, на юг, на изток, племената по границата с Пакистан, а? Не? Но аз да. И мога да ти кажа, че има много места в тази страна, където хората винаги са живели така или във всеки случай много близо до това. Не че има как да го знаеш.

— Отказвам да го повярвам — отсече Лайла. — Те не говорят сериозно.

— Това, което талибаните направиха с Наджибула, ми се вижда сериозно — каза Рашид. — Не си ли съгласна?

— Той беше комунист! Беше началник на тайната полиция.

Рашид се разсмя.

Мариам чу отговора в този негов смях — че в очите на талибаните да си комунист и главатар на ХАД, полицията, от която всички се бояха, е съвсем малко по-долно от това да си жена.

38

Лайла се радваше, че баби не бе доживял да види как талибаните завзеха властта. Това би го съсипало.

Мъже с кирки се тълпяха в полуразрушения музей на Кабул и разбиваха на парчета статуи от предислямската епоха — онези, които не бяха задигнати от муджахидините. Университетът беше затворен. Картините бяха свалени от стените и нарязани с бръсначи. Телевизорите бяха разбити с ритници. С изключение на Корана книгите се изгаряха на клади, а книжарниците пустееха заключени. Стиховете на Халили, Паджуак, Ансари, Фердоуси, Ашраги, Бейтааб, Хафез, Джами, Незами, Руми, Хайям, Бидел и много други поети се превърнаха в пепел и дим.

Лайла чу, че мъже, обвинени, че са пропуснали намаз, били влачени по улиците и затваряни в джамии. Научи, че ресторант „Марко Поло“ близо до Птичата улица е превърнат в място за разпити. Понякога зад боядисаните му в черно прозорци се чували писъци. По улиците обикаляха камиони „Тойота“. Патрулът дебнеше за лица без брада и мустаци, за да ги разкървави.

Затвориха и кината. Синема Парк. Ариана. Арюб. Прожекционните кабини бяха разграбени, а ролките с филми — изгорени. Лайла си спомняше как с Тарик бяха седели в тези салони и бяха гледали индийски филми, всички онези мелодраматични истории за разделени от някакъв трагичен обрат на съдбата влюбени, единият, от които заминава някъде надалеч, а другият е принуден да се задоми насила, риданията, песните в полята с невен, копнежа да се съберат отново. Спомни си как Тарик й се смееше, че плаче на тези филми.