Читать «Хелиополис» онлайн - страница 4

До мен професорът мълчеше, но аз усещах напрежението, с което следеше отдалечаващия се кораб.

Но шхуната спря. И дори вдигна флагче на мачтата. Капитанът ни поздравяваше! Аз също махнах с ръка с особено радостно чувство, което отдавна не бях изпитвал. Неочаквано ми се стори, че всичко е чудесно в този най-хубав от световете, че ние непременно ще стъпим на острова и че дори Моана не е чак толкова проклета…

— Тръгваме ли? — прошепна професорът.

Запалих мотора.

И ние се понесохме напред, по посока на ивицата мъгла, там, където се намираше остров Бахоа, наречен още „Прокълнатият остров“.

Мълчахме. Впрочем между професора и мен многото думи бяха излишни. В продължение на шестте години съвместна работа в неговата лаборатория свикнахме да се разбираме и без приказки. При това ние подробно и грижливо бяхме репетирали всичко — най-напред в учебните камери, сетне — по плажовете на Каула.

Силата на радиацията бавно растеше. Професорът беше изчислил съвсем точно: още пет мили можехме да пътуваме свободно. Това означаваше поне още половин час да се наслаждаваме на морския въздух.

Закрепих кормилото на курса юг-югоизток и се изтегнах върху контейнерите. Времето беше тихо, слънцето меко, небето безоблачно, наоколо цареше рядък за този сезон покой. Пред мен имаше половин час, може би последният нормален половин час в моите двайсет и седем години. След това ме чакаше неизвестността, голямата загадка на Прокълнатият остров и твърде вероятно — смъртта, една бавна, мъчителна смърт, която ще продължи повече от четирийсет и осем часа, и тогава „Южна звезда“ отново ще вдигне платна и ще отплува към Хонолулу, и капитанът, чието име не можах да запомня, ще предаде писмото на Моана и тогава Моана ще разбере и може би ще пролее една сълза, и в списъка на жертвите на Прокълнатият остров ще се прибавят още две имена, едното на световноизвестния учен Том Саул Бъркли, другото на един млад и неизвестен (още) физик, чиято главна черта бе прекомерното любопитство…

До мен чичо Том затананика шеговитата песен за момчето, което се плашело от черните котки… Какво пък, нека! По дяволите песимизмът! По дяволите мрачните мисли! Какво от това, че Моана се цупи? А ако всичко мине добре? Ако успеем да изпълним своята програма и се върнем живи и здрави, с пълни контейнери? Та това ще бъде космическа сензация! Първите хора, стъпили на остров Бахоа след голямата експериментална бомбардировка, която превърна острова в неугасващо радиоактивно огнище!

Впрочем защо го наричат Прокълнатият остров?

— Това е несправедливо — възкликнах аз.

— Какво е несправедливо, Алек? — попита, малко изненадан, професорът.

„Алек“ — тъй ме наричаше винаги, когато биваше добре разположен към мен.

— Че го наричат „прокълнат“.

— Не те разбирам.

— Би следвало да бъде „Благословеният остров“. Без него хората още дълго щяха да фабрикуват атомни пукала. Благословен е за човечеството, защото уплаши хората и сега те кротуват поумнели.