Читать «Хеликония. Лято» онлайн - страница 2

От този неизчерпаем източник на живот прииждаха и вълните, които така вълнуваха Татро. За момиченцето всяка беше събитие, без връзка с това, което е било или ще бъде. Всяка вълна беше единствена. Татро все още витаеше в неизменното настояще на детството.

А за кралицата вълните бяха непрекъснато действие, свързано не само с океана, но и с целия ход на света. Част от този процес бе решението на съпруга й да я отстрани от себе си, както и струпаните отвъд хоризонта войски, и засилващата се горещина, и платната, които всеки ден се надяваше да съзре на хоризонта. Не можеше да избяга от всички тези неща. Минали или бъдещи, те присъстваха в нейното несигурно настояще.

Извика за довиждане на Татро, изтича и се хвърли във водата. Мислите й я отдалечиха от плахата телесна обвивка, за да я слеят с океана. Пръстенът блещукаше, докато ръцете й пореха вълните и я отдалечаваха от брега.

Водата нежно галеше тялото й и я изпълваше с приятна прохлада. Тя почувства мощта на океана. Редицата бели пенести гребени отпред бележеше границата между водите на залива и същинското море, където голямото течение се носеше на запад и разделяше двата континента — знойния Кампанлат и прохладния Хеспагорат, — за да опаше целия свят. Мирдем-Ингала никога не преплуваше чертата, ако с нея не бяха и добрите й приятели.

И в този миг те приближаваха, привлечени от неотразимия зов на нейната женственост. Плуваха плътно до нея. Тя се гмурна заедно с тях, когато й заговориха хорово на странния си език, все още чужд за нея. Предупреждаваха я, че ще се случи нещо, при това неприятно. Щеше да дойде от нейното владение — морето.

Изгнанието запрати кралицата в това затънтено място в най-южната част на Борлиен в древния Гравабагалиниен, свърталище на призраци на войниците, загинали тук преди много време. Само тази жалка местност остана от всички нейни владения. Но тя си намери друго царство — морето. Стана случайно в деня, когато влезе във водата по време на менструацията си. Мирисът й привлече приятелите. Те станаха нейни всекидневни спътници, утеха за всичко, което изгуби и което я застрашаваше.

Обкръжена от тези създания, Мирдем-Ингала плуваше по гръб, изложила тялото си на жарките лъчи на Баталикс. Водата бучеше в ушите й. Кралицата имаше малки гърди с розово-кафяви връхчета, пълни устни и тънка талия. Кожата й блестеше на слънцето. Придворните дами също се забавляваха наоколо. Някои доплуваха до самата Линиенска скала, други се гонеха по брега. Несъзнателно всички се оглеждаха къде беше кралицата. Виковете им се смесваха с шума на вълните и сякаш се опитваха да го надмогнат.

Високо над брега, над застлания с водорасли плаж, отвъд скалите се издигаше златно-белият дворец на Гравабагалиниен. Тук беше домът на прогонената кралица и в него тя трябваше да прекара заточението си, докато чакаше развод… или насилствена смърт. Постройката пъстрееше пред погледите на плувците като шарена играчка.