Читать «Хеликония. Зима» онлайн - страница 7

В кръчмата хората само си подхвърляха шеги или се оплакваха от новите ограничения, налагани от Олигарха — например полицейския час. Умножаващите се правила трябваше да подготвят човешките общности из целия Сиборнал за предстоящите изпитания.

Речта на селяните беше изпъстрена с пошлости и Лутерин ги презираше. Неговият баща никога не би говорил така… поне не и пред единствения си жив син.

В дългото преддверие газовите лампи бяха запалени. Докато младежът разкопчаваше колана с личното си звънче, дойде един роб с известието, че секретарят на баща му би желал да говори с него.

— А къде е баща ми? — наежено попита Лутерин.

— Пазителят Шокерандит напусна имението, господарю.

Ядосаният Лутерин изтича нагоре по стълбата и блъсна рязко вратата към стаята на секретаря, който беше открай време член на домакинството. С клюнестия си нос, изопнатите като по линия вежди, ниското чело и щръкналата нагоре коса този мъж наподобяваше гарван. А тясната, облицована с дърво стая, в която от дупките на стените се подаваха свити на руло тайни документи, беше неговото гнездо. Оттук потайният гарван се взираше в множество секретни замисли, недостъпни за ума на младежа.

— Господарю Лутерин, вашият баща тръгна на лов — обяви лукавият служител, а в гласа му умело се съчетаваха почит и укор. — Тъй като не бе възможно да ви открием, той се видя принуден да потегли, без да се сбогувате.

— Но защо не е поискал да тръгна с него? Знае колко обичам лова! Може би ще успея да го настигна. Накъде потегли с придружителите си?

— Повери ми това послание, предназначено за вас. Вероятно ще е по-благоразумно да го прочетете, преди да препуснете слепешката по следите на баща си.

Секретарят му подаде голям плик. Лутерин го изтръгна от пръстите му, свити като нокти на хищна птица. Разкъса хартията и прочете какво бе написала на листа бащината му ръка, едро и старателно:

„Сине Лутерин,

Някой ден е възможно ти да бъдеш определен за Пазител на Колелото на мое място. Както ти е известно, този пост съчетава изпълнението и на светски, и на религиозни задължения.

Когато ти се роди, отнесохме те в Ривенджк, за да бъдеш благословен от Върховния отец на Църквата на страшния покой. Вярвам, че това даде тласък на свързаните с божеството черти от характера ти. Ти се показа покорен син, от когото мога да бъда доволен.

Време е вече да укрепим и светското у тебе. За твоя покоен брат бе отреден армейски чин, какъвто се дава на старшите синове според традицията. Такава служба подобава и на тебе, особено когато в широкия свят (за който ти не знаеш нищо засега) назряват решителни за Сиборнал събития.

За целта оставих определена парична сума на своя секретар. Той ще ти я предаде. Ти ще потеглиш към Ашкитош, главния град на нашия горд континент, и ще се запишеш на армейска служба с чин младши лейтенант. Трябва да се явиш при архиепископ-командира Аспераманка, комуто вече е съобщено за тебе.

Разпоредих се в твоя чест да бъде устроено музикално представление, с което да бъде отбелязано заминаването ти.

Поеми по пътя си, без да се бавиш, и умножи славата на родовото ни име.

Баща ти“