Читать «Хеликония. Зима» онлайн - страница 8

В бузите на Лутерин нахлу топлина, докато вкусваше похвалите, каквито иначе чуваше рядко. Значи неговият баща беше доволен от сина си въпреки всичките му недостатъци! И дори е заповядал да има музикално представление в чест на заминаването му!

Но сиянието на щастието помръкна малко, щом осъзна, че главата на семейството нямаше да присъства лично на церемонията. Все едно. На Лутерин му предстоеше да стане войник, а значи и да изпълнява каквото му наредят. Щеше наистина да заслужи бащината си гордост.

Кой знае, може би дори Инсил щеше да омекне, когато го види в блясъка на славата…

Представлението се състоя в тържествената зала на имението Шокерандит, вечерта преди Лутерин да потегли на юг.

Величави персонажи в пищни костюми изпълняваха заучените си роли под звуците на сериозна музика. Играеха позната на всички история за невинността и злодейството, за алчността и криволичещите пътеки, по които съдбата водеше хората. На някои от действащите лица тя отреждаше злини, на други благоденствие. Всичко се извършваше по закон, далеч по-велик от човешката справедливост. А музикантите, свели в усърдие лицата си над струните, подчертаваха с хармония математическата строгост, властваща в отношенията между хората.

Акордите внушаваха сурово съчувствие, откриващо пред мисления взор на зрителите хоризонти, несравнимо по-широки от обичайния оптимизъм или неговата противоположност. В лайтмотивите на жената, принудена да се отдаде на ненавистния управник и на мъжа, неспособен да потисне низките си страсти, по-музикалните сред публиката долавяха предопределеността, според която и най-силните духом не преставаха да бъдат части от цялото, както отделните звуци образуваха висша хармония. Стилизираните костюми и гримът на актьорите усилваха впечатлението.

Някои от тях получаваха вежливите ръкопляскания на зрителите, други бяха изтърпявани без особено удоволствие. Всички бяха научили добре ролите си, но в никакъв случай не представяха героите еднакво пленително — държавници, членове на благороднически фамилии, духовници, алегорични фигури на фагори и чудовища заедно с превъплъщенията на Любовта, Омразата, Злото, Страстта, Страха и Непорочността. Изиграваха отредените им роли и се оттегляха.

Накрая сцената се опразни. Мракът зае мястото си в залата. Отзвучаха последните акорди.

Но драмата на Лутерин Шокерандит тепърва започваше.

I

Последната битка

Природата на тревата беше такава, че продължаваше да никне въпреки усилията на вятъра. Полягаше под напора му. А корените се разпростираха в почвата, крепяха я на мястото й и не позволяваха на други растения да намерят убежище и пристан в нея. Защото тревата беше тук отколе. По-скоро вятърът беше нова стихия… както и леденият му дъх.

Мощните повеи от север тласкаха облаците, нашарили надвисналото небе в черно и сиво. Още над далечните планини те изсипваха товара си от дъжд и сняг. А на степите на Чалс носеха само мрачина, сякаш огледално отражение на еднообразната местност.