Читать «Хеликония. Зима» онлайн - страница 6

Тя отмести недоволно вазата. В самата основа на белите чашки на цветята още личеше златист оттенък, преминаващ до стъблата в наситено червено, като символ на залязващо слънце.

Лутерин се примъкна до нея.

— Хайде да седнем на дивана и да си поприказваме за по-весели неща.

— О, вероятно искаш да обсъдим промените в климата. Толкова бързо застудява, че нашите внуци, ако изобщо ги имаме, ще живеят в почти пълен мрак, увити в животински кожи. И вероятно ще сумтят и мучат като животни… Ето една обещаваща тема за разговор.

— Какви щуротии измисляш!

Младежът се засмя, скочи към нея и я сграбчи. Тя му позволи да я завлече на дивана.

— Естествено, не можеш да се любиш с мен. Ако искаш, опипвай ме като преди, но нищо повече. Не ми се вярва някога да изпитам удоволствие от самия акт… Както и да е, ако ти се оставя сега, ще загубиш всякакъв интерес към мен, щом задоволиш похотта си.

— Не е вярно, не е вярно!

— Но по-добре да приемем, че това е истината, ако изобщо искаме да се надяваме на щастлив брак. Няма да се събера с преситен мъж.

— Никога не бих могъл да ти се наситя!

Ръката му трескаво шареше из дрехите й.

— Ей че нашествие… — въздъхна Инсил, но все пак го целуна и пъхна върха на езика си в устата му.

В този момент вратата на гардероба се отвори с трясък. Отвътре изскочи млад мъж, чернокос и тъмнокож като Инсил, но кипящ от жизненост за разлика от апатичната си сестра. Това беше Умат, който размахваше меч и крещеше:

— Сестро, идва помощ! Ето го и храбрия ти избавител, за да спаси тебе и семейството ни от безчестие! Кой е този звяр? Не му ли стига цяла година излежаване, та веднага пожела да се намести и в твоето легло? Негодник! Насилник!

— Ах, ти, коварен плъх такъв! — ревна Лутерин и бясно се втурна насреща му.

Дървената имитация на меч падна на пода, двамата се сборичкаха свирепо. Но след дългата болест Лутерин бе позагубил доста от силата си. Неговият приятел лесно го просна на пода. Докато Лутерин се надигаше, забеляза, че Инсил се е измъкнала тихомълком.

Изтича до вратата, но тя вече бе изчезнала някъде из тъмните кътчета на къщата. В бъркотията цветята се бяха пръснали, а парчетата от строшената кана се търкаляха по пода.

Едва когато се връщаше унило към селския път, оставил хокснито да го носи ходом, започна да се досеща, че Инсил нарочно бе подготвила твърде навременната намеса на своя брат. Вместо да тръгне към дома си, той свърна надясно към селото, за да пийне в кръчмата.

Баталикс клонеше към залез, когато Лутерин се насочи към звучащите вече наблизо печални удари на камбаната в имението Шокерандит. Валеше сняг. Не виждаше никого наоколо из този посивял свят.