Читать «Хари Потър и даровете на смъртта» онлайн - страница 378

— Да! — каза въодушевен Джеймс. — Нямам нищо против да бъда в една стая с Ал… а Теди ще вземе моята!

— А, не — отсече Хари, — ще ви сложа двамата с Ал в една стая само ако реша да разруша къщата. — Той погледна очукания си стар часовник, който някога беше носил Фейбиън Прюет. — Я се качвайте, почти единайсет е.

— И да не забравиш да предадеш нашата обич на Невил! — заръча Джини на Джеймс, докато го прегръщаше.

— Мамо! Не мога да предам много обич на един професор!

— Но ти познаваш Невил…

Джеймс завъртя очи.

— Извън училището — да, но там той е професор Лонгботъм! Не върви да вляза в час по билкология и да му кажа: така и така, предавам ви много обич…

Той заклати глава, изумен колко несхватлива е майка му, и даде воля на чувствата си, като изрита Албус.

— До скоро, Ал. И се пази от тестролите.

— Ама те не са ли невидими? Нали каза, че са невидими!

Но Джеймс само се засмя, остави майка си да го целуне, припряно прегърна баща си, после скочи във влака, който бързо се пълнеше. Видяха го как им маха и хуква по коридора да търси приятелите си.

— Не се плаши от тестролите — каза Хари на малкия си син. — Те са мили създания, изобщо не са страшни. Пък и без това сега ще стигнете до училището не с каляските, а с лодките.

Джини прегърна и целуна Албус.

— До Коледа!

— Довиждане, Ал — рече Хари, докато синът му го прегръщаше. — И не забравяй, че в петък си канен на чай у Хагрид. Не дразни Пийвс. Не се дуелирай, докато не се научиш как се прави. И не се връзвай на Джеймс.

— Ами ако съм в „Слидерин“?

Прошепнатите думи бяха предназначени единствено за ухото на баща му и Хари долови, че мигът на заминаването е принудил Албус да разкрие колко силен и искрен е страхът му.

Хари приклекна така, че лицето на момчето да е малко над неговото. От трите му деца само Албус беше наследил очите на майка му.

— Албус Сивиръс — каза тихо Хари, за да не ги чуе никой, освен Джини, а тя тактично се престори, че маха на Роуз, която вече беше във влака, — носиш имената на двама директори на „Хогуортс“. Единият от тях беше слидеринец и вероятно бе най-смелият мъж, когото някога съм познавал.

— Ама ако…

— Тогава домът „Слидерин“ ще спечели един отличен ученик, нали така? За нас, Ал, това няма значение. Но ако за теб е важно, можеш да избираш между „Грифиндор“ и „Слидерин“. Разпределителната шапка се съобразява с предпочитанията ти.

— Така ли?

— За мен го направи — отговори Хари.

Никога не беше споменавал това пред децата си и докато го изричаше, видя как по лицето на Албус се изписва изумление. Много от вратите на яркочервения влак вече се затръшваха и размазаните силуети на родителите се тълпяха за последна целувка и напътствия. Албус скочи във вагона и Джини затвори вратата след него. По най-близките прозорци се бяха струпали ученици. Много от лицата и във влака, и по перона бяха извърнати към Хари.

— Защо всички зяпат? — учуди се Албус и двамата с Роуз погледнаха назад към другите ученици.

— Не се притеснявай — обади се Рон. — Зяпат мен. Аз съм голяма знаменитост.