Читать «Хари Потър и даровете на смъртта» онлайн - страница 377
Джоан Роулинг
— Здравейте! — с невероятно облекчение каза Албус.
Роуз, вече пременена с чисто нова мантия на „Хогуортс“, го озари с усмивка.
— Успя ли да паркираш? — попита Рон Хари. — Аз успях. А Хърмаяни не вярваше, че ще ми дадат мъгълска шофьорска книжка. Мислеше, че ще се наложи да направя на изпитващия заклинание за заблуждение.
— Няма такова нещо — отрече Хърмаяни. — Бях напълно убедена, че ще издържиш изпита.
— Всъщност му направих заклинание — пошушна Рон на Хари, докато двамата качваха на влака куфара и совата на Албус. — Забравих само да погледна в страничното огледало, но какво толкова, нали мога да използвам за тези неща свръхсетивна магия!
Като се върнаха при групата, завариха Лили и Хюго, по-малкия брат на Роуз, да спорят разпалено в кой дом ще бъдат разпределени, когато и те отидат в „Хогуортс“.
— Ако не те вземат в „Грифиндор“, ще те лишим от наследство — закани се Рон, — но ти не се напрягай.
—
Лили и Хюго се засмяха, Албус и Роуз обаче продължиха да гледат уплашено.
— Не го каза сериозно — рекоха в един глас Хърмаяни и Джини, но Рон вече беше насочил вниманието си другаде.
Срещна погледа на Хари и кимна едва доловимо към място на петдесетина метра от тях. За миг парата се беше поразредила и през валмата ясно се откроиха трима души.
— Виж кой е там.
Със закопчано чак догоре тъмно палто Драко Малфой стоеше заедно с жена си и сина си. Беше започнал да оплешивява, от което острата му брадичка още повече биеше на очи. Новият ученик приличаше на Драко точно толкова, колкото Албус — на Хари. Драко усети, че Хари, Рон, Хърмаяни и Джини го гледат, кимна бегло и се обърна.
— Значи това е малкият Скорпиус — пошушна Рон. — Роузи, постарай се да си по-добра от него на всички тестове. Слава Богу, че си наследила ума на майка си!
— Стига, Рон! — спря го Хърмаяни притеснена, но и развеселена. — Не се опитвай да ги настройваш един срещу друг още преди да са почнали училище!
— Права си, извинявай — каза Рон, но не се сдържа и добави: — Все пак, Роузи, не се сприятелявай много с него. Дядо Уизли няма да ти прости, докато е жив, ако вземеш да се омъжиш за чистокръвен.
— Ей!
Джеймс се беше появил отново: беше качил куфара, совата и количката и явно изгаряше от нетърпение да им съобщи новините.
— Теди е ей там — каза той задъхан и засочи през рамо към кълбящите се облаци пара. — Видях го току-що. И познайте какво прави! Натиска се с Виктоар!
Той погледна вторачено възрастните, явно разочарован от липсата на реакция.
—
— Прекъснал си ги? — възкликна Джини. — Ужасно заприлича на Рон…
— Пък той ми отговори, че е дошъл да я изпрати! После ми каза да се разкарам. Натиска се с нея, представяте ли си?! — добави Джеймс, сякаш притеснен, че не се е изразил достатъчно ясно.
— О, ще бъде прекрасно, ако двамата се оженят! — възторжено пошушна Лили. — Тогава вече Теди наистина ще си бъде в нашето семейство.
— И сега идва на вечеря почти четири пъти в седмицата — каза Хари. — Защо не вземем да го поканим да дойде да живее при нас и да приключваме с въпроса?
