Читать «Хари Потър и даровете на смъртта» онлайн - страница 376

ДЕВЕТНАЙСЕТ ГОДИНИ ПО-КЪСНО

Тази година есента сякаш настъпи внезапно. Утринта на първи септември беше свежа и златна като ябълка и докато малкото семейство крачеше по тътнещата улица към покритата със сажди голяма гара, димът от ауспусите и дъхът на пешеходците проблясваше като паяжина в студения въздух. Върху количките с багажа, които родителите тикаха, потракваха два големи кафеза, совите вътре бухаха възмутено, а червенокосо момиченце подтичваше разплакано след братята си и тръскаше ръката на баща си.

— Остава ти съвсем малко, скоро ще заминеш и ти — каза й Хари.

— Цели две години! — подсмъркна Лили. — Искам сега!

Минувачите, тръгнали на работа, гледаха с любопитство совите, докато семейството си проправяше път към бариерата между девети и десети перон. Сред олелията наоколо Хари чу гласа на Албус — синовете му продължаваха караницата, която бяха започнали в колата.

— Не искам! Не искам да бъда в „Слидерин“!

— Престани, Джеймс! — намеси се Джини.

— Казах само, че може да отиде там — заоправдава се Джеймс и се ухили на по-малкия си брат. — Какво толкова! Може да отиде и в „Слид…“

Но Джеймс срещна погледа на майка си и замълча. Петимата от семейство Потър наближиха бариерата. Джеймс заядливо изгледа през рамо по-малкия си брат, издърпа количката от майка си и хукна. След миг вече беше изчезнал.

— Ще ми пишете, нали? — попита веднага Албус майка си и баща си, възползвал се от краткото отсъствие на брат си.

— Ако искаш, всеки ден — увери го Джини.

— Е, не чак всеки ден — побърза да уточни Албус. — Джеймс ми каза, че повечето ученици получават писма от техните веднъж в месеца.

— Миналата година писахме на Джеймс по три пъти на седмица — рече Джини.

— И можеш да не вярваш на всичко, което брат ти казва за „Хогуортс“ — добави Хари. — Той си пада шегаджия.

Вървяха един до друг и бутаха все по-бързо напред втората количка. Стигнаха при бариерата и Албус трепна, но сблъсък не последва. Вместо това семейството излезе на перон Девет и три четвърти, обгърнат от плътната бяла пара, която яркочервеният експрес „Хогуортс“ бълваше. В мъглата гъмжеше от почти невидими хора, сред които Джеймс вече беше изчезнал.

— Къде са? — попита тревожно Албус, като се взираше в размитите силуети, които щъкаха по перона.

— Ще ги намерим — увери го Джини.

Но парата беше плътна и лицата на хората почти не се виждаха, сякаш откъснати от притежателите си, гласовете звучаха неестествено високо. На Хари му се стори, че чува как Пърси обяснява надълго и нашироко правилата за метлите, и се зарадва, че си е намерил оправдание да не спира, за да го поздрави…

— Ал, това май са те — каза внезапно Джини.

От мъглата изникнаха четирима души, застанали при най-последния вагон. Лицата им се проясниха чак когато новодошлите спряха пред тях.