Читать «Хари Потър и даровете на смъртта» онлайн - страница 18

За кратко се възцари тишина, в която сякаш през годините, изтекли оттогава, се чу далечният кънтеж на дървената входна врата, която Хагрид беше избил. Леля Петуния гледаше вуйчо Върнън, Дъдли пък се беше вторачил в Хари. Накрая вуйчо Върнън избълва:

— Ами работата ми? Ами училището на Дъдли? Това явно не вълнува тази сбирщина магьосници, които само си клатят краката…

— Толкова ли не разбираш?! — извика Хари. — Те ще ви изтезават и ще ви убият, както убиха родителите ми!

— Татко — каза високо Дъдли, — татко… лично аз отивам с хората от този Орден.

— За пръв път в живота си говориш разумно, Дъдли — отбеляза Хари.

Знаеше, че битката е спечелена. Щом Дъдли беше толкова уплашен, че да приеме помощта на Ордена, майка му и баща му също щяха да тръгнат с него: и дума не можеше да става да се разделят с „хубавото си Дъденце“. Хари погледна старовремския часовник върху полицата над камината.

— Те ще бъдат тук след около пет минути — каза той и понеже и тримата Дърсли продължиха да мълчат, излезе от стаята.

Мисълта, че ще се раздели — може би завинаги — с леля си, вуйчо си и братовчед си, го развеселяваше, но във въздуха пак витаеше напрежение. Какво си казвате подир шестнайсет години неумолима неприязън?

След като се върна в стаята си, Хари започна безцелно да прехвърля в ръце раницата, после пъхна през пръчките в кафеза на Хедуиг няколко ядки за сови. Те паднаха с глух звук на дъното, но совата не им обърна внимание.

— Скоро тръгваме, съвсем скоро — съобщи й Хари. — И тогава пак ще можеш да си летиш на воля.

На вратата се позвъни. Хари се поколеба, после отново излезе от стаята и тръгна надолу по стълбите — не можеше да разчита, че Хестия и Дедалус ще се справят сами със семейство Дърсли.

— Хари Потър! — чу се развълнуван писък още щом Хари отвори вратата: дребният мъж с виолетов цилиндър направи дълбок поклон. — Както винаги, за мен е чест!

— Благодаря, Дедалус — каза Хари и се извърна с едва загатната притеснена усмивка към тъмнокосата Хестия. — Наистина е много мило от ваша страна, че го правите… леля, вуйчо и братовчед ми са тук…

— Добър ден, роднини на Хари Потър! — викна щастлив Дедалус и бодро-бодро влезе във всекидневната.

Тримата Дърсли съвсем не изглеждаха щастливи, че ги поздравяват по този начин, а Хари вече очакваше те отново да променят решението си. При вида на двамата магьосници Дъдли се сви по-близо до майка си.

— Виждам, че вече сте стегнали багажа и сте готови. Прекрасно! Както Хари ви е обяснил, планът е прост — продължи Дедалус, като извади от жилетката си огромен джобен часовник и го погледна. — Ще поемем преди Хари. Тъй като в къщата ви е опасно да се правят магии — Хари все още е непълнолетен и това може да послужи на министерството като повод да го задържи, — ще се придвижим петнайсетина километра с кола и чак тогава ще се магипортираме на безопасното място, което сме ви избрали. Доколкото разбрах, можете да шофирате, нали? — попита той учтиво вуйчо Върнън.

— Дали мога да… Ама разбира се, че мога да шофирам! — избълва вуйчо Върнън.