Читать «Хари Потър и даровете на смъртта» онлайн - страница 17

— Да, има — изненада се Хари.

— Защо тогава то не ни защити? Според мен като невинни жертви, които не са извършили друго, освен че са подслонили един белязан човек, имаме право на закрила от страна на държавата!

Хари не се сдържа и се засмя. Съвсем в свой стил вуйчо му разчиташе на държавата дори в свят, който презираше и на който нямаше доверие.

— Чу какво казаха господин Уизли и Кингзли — отвърна Хари. — Според нас в министерството има внедрени хора.

Вуйчо Върнън, чието лице още беше мораво от съсредоточаването, отиде при камината и се върна, като дишаше толкова тежко, че черните му рунтави мустаци се поклащаха.

— Добре де — каза той, след като отново застана пред Хари. — Добре, нека заради спора предположим, че приемем тази защита. Пак не виждам защо не могат да ни пратят онзи тип Кингзли.

Макар и трудно, Хари се сдържа да не завърти очи от досада. Бяха обсъждали и този въпрос поне десетина пъти.

— Както вече ти обясних — отговори той през зъби, — Кингзли охранява мъг… вашия министър-председател.

— Именно… значи е най-добрият — заяви вуйчо Върнън и засочи празния екран на телевизора.

Семейство Дърсли бяха забелязали по новините Кингзли, който вървеше на известно разстояние след мъгълския министър-председател по време на посещението му в една болница. Заради това, а също и защото Кингзли беше усвоил умението да се облича като мъгъл, да не говорим пък за провлачения му гърлен глас, който кой знае защо вдъхваше доверие, тримата Дърсли си го бяха харесали както никой друг магьосник, макар че всъщност не го бяха виждали нито веднъж с обицата на ухото.

— Е, той е зает — обясни Хари. — Но Хестия Джоунс и Дедалус Дигъл ще се справят прекрасно със задачата…

— Поне да бяхме видели автобиографиите им… — подхвана вуйчо Върнън, но Хари изгуби търпение.

Стана и отиде при вуйчо си, като вече сам сочеше телевизора.

— Тези злополуки не са никакви злополуки… катастрофите, взривовете, излезлите от релсите влакове и всичко случило се от последния път, когато сме гледали новини. Изчезват и умират хора и зад това стои той… Волдемор. Колко пъти да ви повтарям, Волдемор изтребва мъгъли колкото да се позабавлява. Дори мъглата… пусната е от дименторите и ако не помните какво точно представляват те, питайте сина си!

Ръцете на Дъдли трепнаха и той посегна да закрие устата си. Но понеже майка му, баща му и Хари се бяха вторачили в него, Дъдли бавно отпусна ръце и попита:

— Още ли… такива има?

— Дали има още ли? — засмя се Хари. — Освен двата, които ни нападнаха? Разбира се, че има още… сега те вече са стотици, може би хиляди, понеже се хранят със страх и отчаяние…

— Добре, добре — развика се Върнън Дърсли. — Разбрахме.

— Дано — отвърна Хари, — защото след като навърша седемнайсет години, всички те — смъртожадните, дименторите, може би дори инфериите, това са трупове, омагьосани от черен магьосник, — ще могат да ви откриват и със сигурност ще ви нападнат. А ако си спомните последния път, когато се опитахте да надхитрите магьосници, според мен ще се съгласите, че се нуждаете от помощ.