Читать «Хан Кубрат (Величието на Фанагория)» онлайн - страница 43

Сякаш огнени цветя затанцуваха пред очите на Илбарис. Дъхът му секна, сърцето му престана да бие и посред бял ден настъпи тъмнина. А когато младежът отново отвори очи, тептангра го нямаше, сякаш беше потънал вдън земя или се беше изпарил. Преди миг Илбарис чуваше гласа му, а сега е изчезнал.

Илбарис стоеше, безсилен да направи дори една крачка. Нима се е разболял? Или го е обладал зъл дух? Какво искаше от него тептангра? Защо въобще говореше с него? И сега какво да мисли, как да постъпи?… О, Тангра, подскажи ми…

Събрал всичките си сили, Илбарис пое към дома си, краката му бяха като налети с олово и едва пристъпваше, бавно и тежко.

Щом се прибра, се просна в постелята си, без да се съблича. Искаше само едно — да заспи и когато се събуди, да е забравил всичко, което му бе говорил човекът, някога обичал майка му. Това, което му прошепна тептангра, е измяна, но е вярно в същото време. Вярно е, че ханът е безжалостен — в дълбоките подземия стотици хора седяха и очакваха смъртта си. Вярно е също и че една-едничка дума може да направи Илбарис най-щастливия човек на земята. Както е вярно и това, че хан Кубрат никога няма да я произнесе.

Нищо не беше забравил багатурът, когато се събуди, затова докато гледаше как на изток изплува пурпурният диск на слънцето, помоли Тангра за помощ. Тангра може всичко, дори повече от хан Кубрат. Нека всесилното божество стори тъй, че Чечке да не отива в далечна Византия. Само това да направи Тангра. И тогава, ако съдбата е на негова страна… може и чудо да стане.

Заедно с утрото в стаята влезе и Адай — телохранителят на Илбарис, дясната му ръка и много се учуди, когато завари господаря си буден.

— Ти какво, въобще ли не си си лягал?

— Напротив, Адай, добре си поспах. Какво трябва да правим днес?

— Ти каза, че трябва да се обходят оръжейниците, Илбарисе.

— Правилно. Ще започнем с гърците. Кой, според теб, е най-добрият майстор сред тях?

— Уста Агасике.

— Тогава ще започнем с него.

Закусиха набързо, излязоха на улицата и поеха към оръжейната чаршия. Въпреки ранния час от работилниците вече се носеше веселият, пресеклив звън на чуковете, удрящи по наковалните. Като нарушаваха този железен звън, ехтяха големите чукове, които удряха по нажеженото меко желязо. Цялата чаршия, работилница след работилница, тук бе заета от гръцките оръжейници, изкусни майстори при приготвянето на щитове и копия, ризници и нагръдници, саби и ятагани. В съседната чаршия работеха персите, на които им се носеше славата на най-изкусните майстори на криви мечове и ятагани, а техни съперници в изработването на лъкове и стрели бяха самите българи. И ето че Илбарис, съпроводен от Адай, стигна до ковачницата на уста Агасике, гърка.