Читать «Хан Кубрат (Величието на Фанагория)» онлайн - страница 42

Затова се спря. Не трябваше да върви при илханите. Трябваше да се върне обратно.

Спря и тептангра. Той крачеше пред Илбарис, но щом багатурът спря, спря и жрецът. След това се обърна и го погледна право в очите.

— Не — рече, — ти не трябва да се връщаш. Заедно отиваме при илханите. Но отиваме там не по своя воля, а по волята на Тангра. А нима може да не му се подчиниш?

— Аз… — промълви Илбарис, напълно объркан и загубил присъствие на духа, — аз не исках това, аз само…

— Ти само си помисли, че никой не може да измени амира на хан Кубрат. Но ние не отиваме за това. — Той помълча. — От много време вече исках да ти кажа, Илбарисе… — произнесе жрецът съвършено неочаквано за багатура. Гласът на тептангра бе такъв, какъвто младежът никога не помнеше да го е чувал. — От много време исках да ти кажа, че се отнасям към теб като към син. Да, Илбарисе. Ако друга бе волята на Тангра, ако бях заслужил високата му милост, напълно възможно щеше да се окаже в края на краищата да бъдеш мой син. Да, мой син. Защото… защото… майка ти бе единствената в света, която исках да ми стане жена. Достоен бях да се оженя за нея… но върховният жрец на Тангра няма право, както може всеки друг смъртен, да ухажва девойката, която му харесва, а без кушия само хан Кубрат можеше да ми я даде за жена. Но той… той не го стори… не искаше. И аз й останах верен… и не пожелах друга. Ти, Илбарисе, ми напомняш за нея… Ако можеше да я попиташ и тя щеше да ти каже, че ти за всичко можеш да ми се довериш. Мислиш ли, че нищо не виждам? Теб те очаква моята съдба. Обичаш Чечке, тя също с радост би те обичала и ти би я догонил на утрешната кушия, би бил щастлив през целия си живот. Но хан Кубрат е безжалостен, жесток и мисли само за себе си. Ще даде Чечке на сина на василевса, а ти през целия си останал живот ще си спомняш за нея, докато всъщност само с една своя дума ювиги-ханът може да ви направи щастливи и двамата. Но няма да го стори. Защото не го интересува чуждото страдание и въобще не цени чуждия живот…

— Не говори така, тептангра, не бива. Аз не помня баща си. Хан Кубрат винаги е бил добър към мен. От него лошо не съм видял.

— Но все пак той не ти даде равни права с илханите. И дъщеря си няма да ти даде. Разрешава ти просто да умреш за него, разрешава да разбиеш враговете му, да разшириш пасбищата му. Унижава те с такива поръчения. Нима си по-лош от заварените си братя? По-глупав от тях? Нима им отстъпваш по доблест? По род си равен на най-знатните българи, а служиш, сякаш не знаеш каква кръв тече във вените ти. Но нима на свободния тюрк му прилича да прислужва като роб? Ти би могъл да имаш по-добра съдба, Илбарисе…

— Тептангра, не бива… не бива да те слушам!

— Боиш се от мъстта на хан Кубрат ли, багатуре? Не бой се, Тангра няма да позволи да те обиждат. Вярвай ми, Илбарисе, този, който се примирява с унижението, никога не ще е свободен. Не допускай да те унижават. Преди хаган Органа да обяви хан Кубрат за свой наследник, той по нищо не се различаваше от теб. Ти произлизаш по майчина линия от същия този род Дуло, от който и илханите… и ако Тангра иска, можеш да станеш такъв, какъвто на времето стана ювиги-ханът. И тогава няма да ти се налага да се подчиняваш на другите, ти сам ще бъдеш повелител, а Чечке… Чечке ще е твоя по право…