Читать «Хан Кубрат (Величието на Фанагория)» онлайн - страница 28

Голяма беше тази загуба за хан Кубрат, по-голяма дори, отколкото той самият бе очаквал. Вярна и надеждна опора бе за него ханът на утригурите, по-спокоен се чувстваше ювиги-хан Кубрат, когато знаеше, че зад гърба му стои такава могъща стена. Кой ще замени покойния? Наложи се да се изчака отговора на този въпрос чак до другата пролет, когато във Фанагория дойдоха аксакалите на утригурите и доведоха със себе си илхан Кубер, племенник на покойния хан Тугри, който, както някога хаган Органа, бе завещал ханската си титла на младия илхан, на когото едва бяха започнали да му покарват мустаците. Пристигнаха аксакалите при хан Кубрат да се посъветват за това важно дело. Разбирайки колко важно е за него надежден човек да вземе властта сред родственото племе, и след дълги колебания, тъй като много млад и самонадеян изглеждаше приемника на мъдрия хан Тугри, владетелят на българите даде своето съгласие утригурите да издигнат за свой владетел илхан Кубер. След като стана хан и се върна в стана си, Кубер изпрати на хан Кубрат във Фанагория хиляда въоръжени конника, което означаваше: ханът го признава за италбар, за по-възрастен, но му се подчинява по собствена воля и се смята във всичко, освен във възрастта, равен на хан Кубрат.

Добре. Прие хан Кубрат хилядата конника, устрои ги, дари ги богато. Верни люде са нужни всякога, а добри воини — още повече. Утригурите са воини по рождение. В древните гръцки предания се разказва за кентаври — навярно, мислеше си понякога хан Кубрат, гърците са срещнали предците на утригурите, които се научаваха да яздят, преди да се научат да ходят. Пеша те почти не се придвижваха, спяха на седлото така, както биха се изтягали в постелята и не ценяха нищо друго толкова, колкото конете. В крайна нужда утригурът може да продаде всичките си животни, каруците си, последния си запас от хляб, дрехите си и дори оръжието, да си остави само ятагана, може да се окаже даже без жена, но с конете си се разделят само мъртвите. Без кон утригурът преставаше да е утригур и такъв, без кон, без всякаква милост продаваха в робство. Но когато по волята на съдбата утригурите се озоваваха във Фанагория и се заселваха там, женейки се за българки или гъркини, тогава скитническата им съдба коренно се променяше. Степните хора усядаха, започваха да се занимават със земеделие, с търговия, с различни занаяти и се сливаха с пъстрото население на големия град.

А Фанагория се разрастваше все повече с всяка изминала година. Стичаха се в нея степните жители и пред очите израстваха, измествайки градските стени, все нови и нови постройки, над които денонощно се трудеха гръцки и български строители. Учеха се българите от натрупаните многобройни умения на гръцките майстори и все повече и повече ставаха сред самите българи занаятчиите, които умееха да работят с желязо, кожа и дърво. Вече се научиха да строят галери, които по нищо не отстъпваха на гръцките, а що се отнася до стремената, седлата, юздите, леките обшивки за стенобойните, необходими при обсада — там нямаха равни. Изработваха за продажба и защитни покривала за конете, отлични ризници с необикновена здравина и якост, които в същото време бяха много леки, както и най-разнообразно оръжие: мощни лъкове, стрели, саби, пики и копия — всичко, което преди купуваха от Византия, сега при удобен случай продаваха самите те. Помнеше мъдрите слова на тъста си хан Кубрат и затова всячески покровителстваше развитието на търговията и на занаятите и всяка година все повече се убеждаваше в каква дълбочина е познавал живота старият хан Тугри. И затова даваше хан Кубрат на търговците и майсторите, независимо дали на своите или чуждите, всевъзможни привилегии, права и облекчения и дори, ако се случеше някой от тях да наруши закона, в този случай хан Кубрат го съдеше по-меко от обичайното, а се случваше и изцяло да освободи търговец от наказание, като се задоволяваше само с голяма глоба. Най-честото решение в такъв случай беше да се пресели провинилия се търговец или майстор с цялото му семейство в Горен Кирмен, град на река Итил, където търговците и занаятчиите рядко отиваха по своя воля; но в това си решение ювиги-ханът беше твърд и непреклонен и горко на този, който не изпълнеше заповедите му.