Читать «Хан Кубрат (Величието на Фанагория)» онлайн - страница 222

А докато приготвяше кораба за обратния път, Илбарис чакаше вести от Агасике.

Но дочака само покана за двореца. Дойде един неразговорлив (той би могъл да се разбира чудесно с Камай) дворцов сановник, придружен от четирима воина. Император Ираклий бе поканил българския посланик на частен прием — знак за високо отличие, с който се удостояваха само най-избраните сред избраните. Не се разбра обаче дали воините трябваше да пазят поканения или да пазят от него.

— Ще дойда с теб като тълмач — каза обезпокоеният Денис, но сановникът поклати отрицателно глава:

— Посланикът на българския ювиги-хан е поканен сам.

Батир Камай също се обади:

— Ние сами можем да съпроводим нашия посланик. Само заповядай, буйтуре.

Илбарис се колебаеше. След това отсече:

— По-добре пази кораба, Камай. — Отведе батира встрани и му прошепна: — Ако дойде Агасике, го пусни. Ако не дойде сам — пак го пусни. И гледай никой друг да не стъпи на кораба. Разбра ли, батире?

Котешките очи на Камай се присвиха.

— Бъди спокоен, буйтуре. Никой няма да припари.

* * *

Мълчаливият сановник вървеше, без да се оглежда, отдясно и отляво вървяха стражите, подрънквайки със снаряжението си. Наистина ли го водеха в двореца? За един кратък миг през главата на Илбарис премина мисълта, че Агасике го е предал. А може и да не го е предал, може би е бил заловен от съгледвачите на префекта на тайната полиция. И едното, и другото са напълно възможни, както можеше да се случи и нещо съвсем непредвидено. Например старецът в къщичката с продънения покрив въобще да не се окаже Симоката, а един от хората на василевса.

Ала те наистина стигнаха до двореца, само че минаха по различен път. По този нов път на няколко пъти ги спираха наемници варяги с дълги мустаци и ризници до коленете — те съставяха личната охрана на василевса, който не поверяваше живота си на гръцка охрана — и то не без основание. Всеки път воините отстъпваха, след като царедворецът им прошепнеше паролата и изпровождаха малката група с недоверчиви погледи.

Императорът прие Илбарис в неголяма стая, претрупана със скъпоценни дреболии и украшения. Той бе в добро настроение и посрещна Илбарис с такава възхитителна очарователност, на която са способни само гърците, овладели в съвършенство и в най-малките подробности изкуството на лицемерието. В това отношение император Ираклий можеше да се сравнява с най-талантливите актьори на своето време. До него, както и на първия прием, блестеше с ослепителната си красота и с безчислени елмазени украшения императрица Мартина. Когато застана близо до нея, Илбарис почувства как главата му се замайва от аромата на благовонията, които струваха почти колкото елмазите.

Константин — там, далеч, във Фанагория, — учеше Илбарис какво и как трябва да се прави при среща с императора, и какво трябва да се избягва. Затова, когато стигна на няколко крачки от императорската двойка, Илбарис спря и притисна и двете си ръце към гърдите, при което се сведе в почтителен поклон. Направи го толкова естествено, сякаш бе прекарал в двореца безброй години и никой, освен самия Константин, не знаеше всъщност колко много усилия му бяха нужни, за да се постигне.