Читать «Хан Кубрат (Величието на Фанагория)» онлайн - страница 211

Мусагит Хабибулин

Император Ираклий произнесе кратка молитва, гърците се прекръстиха. Пристъпиха към трапезата — не вдигаха шум, държаха се с достойнство. Илбарис поглеждаше съседите си и правеше каквото правеха и те. И се получаваше не по-зле от тях. Слугите изникваха иззад гърба му като привидения и носеха вино и храна. От вчерашното вино още му шумеше в главата и затова не пиеше, само отпиваше по някоя малка глътка.

Още веднъж усети върху себе си внимателния поглед на императрицата и отново го удари в главата, като от вино, по тялото му пробягна тръпка: тази жена бе удивително красива, разбираемо е, че император Ираклий е загубил ума си по племенницата си, въпреки че е по-стар от нея с тридесет години. Кой може да го съди, когато види Мартина? Във всеки случай Илбарис не би се наел.

От време на време василевсът вдигаше скъпоценния си бокал и пиеше за здравето на този или онзи от гостите. Не забрави и за българите — произнесе няколко думи за здравето на хан Кубрат, верен съюзник, охраняващ северните граници на империята. Тук вече никой не можеше да си позволи да не пие — а слугите бяха напълнили всички чаши догоре. Така че буйтурът иска, не иска, изпиваше една след друга чашите, с малки прекъсвания — и отново главата му се замая. И този поглед на императрицата… сякаш го пита за нещо или обратното, нещо сама му разказва. Но какво?

Може би иска да го попита за Константин? По-младият с десет години поет бе прекрасен на външен вид — не е чудно как е трепнала любовта в женското сърце. Какво ли й е на императрицата, принудена да се омъжи за собствения си чичо? Жените могат да бъдат заставени да правят много неща, само не можеш да ги накараш да обичат. Императорът още не е стар, но безжалостните години са издълбали дълбоки бръчки по челото му, угасили са яркия блясък в зениците му. Някога той бе красив, но годините, тревогите, виното, безчислените жени, заговорите, успешните и неуспешните битки, доносите и сплетните, заговорите и убийствата — всичко, с което му се бе наложило да се сблъска за дългите години управление на трона, не бяха давали, а само взимали от здравето и красотата му.