Читать «Хан Кубрат (Величието на Фанагория)» онлайн - страница 209

Илбарис махна с ръка:

— Добре, наливай!

Виното ухаеше на цветя и беше гъсто и тръпчиво. Във всяка кана имаше различно вино, едно от друго по-добро.

А може би Денис кормчията, който така неочаквано се обяви за негов брат, е прав — нищо не трябва да се отлага, всичко трябва да се направи сега, докато си жив, докато си млад и още имаш и желание, и сили… Чечке… последната им среща… това, което направиха… за което Илбарис може да си навлече гнева на Тангра и суровото наказание на хан Кубрат…

— Още?…

— Хубаво де, прави каквото знаеш, Денисе…

— Ето така обичам, буйтуре…

Звъннаха чашите в наздравица… Скоро на Илбарис му стана горещо. Приближи се до прозореца, дръпна бронзовата дръжка и свежият нощен въздух нахлу в стаята, копринените завеси на прозорците се издуха и заприличаха на платна.

— Ей, буйтуре! Това е нашият кораб… ние с тебе плаваме… плаваме обратно към дома. Да върви по дяволите всичко по света… Сега… само да напълним чашите… да принесем благодарствени молитви на боговете.

— К-какви богове, Денисе? Повярвай… има само един бог, истинският…

— Така е, буйтуре. И той се казва… забравих… казва се Перун. Да, точно така, истинският бог. Аз поведох към него Егина… и там…

— Не. Не говори, не искам да слушам какво си правил там с твоята Егина. Истинският бог е Тангра! Повярвай. Нашият тептангра, Ирсан, ме е учил, че друг няма. Че останалите… останалите богове — това също е Тангра… само че се наричат по друг начин. Н-не спори, Денисе. Аз… сега, аз всичко ще ти разкажа и ти също ще повярваш в Тангра. Имало някога Ану, да, тя била до Тангра. А след това остаряла и дала земята и небето на сина си. Слушаш ли?

— Н-не говори… нищо не ми казвай, братко Илбарисе, аз за теб живота си ще дам. А Егина… когато съблякох от нея дрехата й и да я видя… тогава се заклех в Перун…

— Тангра, Денисе. Повярвай. Само Тангра.

Денис вече наливаше виното в чашата и по масата.

— А моят Перун? Не обиждай моя бог, Илбарисе. Не, кажи ми… кажи, братко… Толкова богове. Ако всеки ден пием за един от тях, никога… никога няма да изтрезнеем. Не, не спори. Нека да преброим. Моят Перун… добър бог е той. Твоят Тангра.

— Този… който евреите… Христос…

— А Чалбай? Илбарисе, ти сам каза, че Чалбай се кланял… не помня на какво. На коня?

— Не, Денисе. Чалбай се кланяше на кучешка глава.

— А конете?

— Това бяха угрите. Там при тях едни се покланят на коня, други — на мечката.

— Ето, виждаш ли. А още… още има русалки. Те… те имат такава… опашка. Но пък тук… и така… всичко е наред. Като при всяка жена. Те нощем… в реката. Ако човек е съгрешил, го подмамват… подмамват. Във водата. Не само при венедите. При поляните също. Във водата.

— Тогава… тогава мен също ще ме вземат русалките, Денисе.

— Илбарисе, братко…