Читать «Хан Кубрат (Величието на Фанагория)» онлайн - страница 208

Илбарис отвърна, без да се обръща:

— Не знам. Не знам, Денисе. Трябва да си е отишъл у дома?

— У дома? — Денис се разсмя. — „У дома“… Не отиде у дома си, а при императора.

— При императора ли? Какво говориш, Денисе!

— Говоря каквото си е.

— За какво? Знаеш ли?

— Досещам се. Разказва му какво е узнал за десетте години, през които е живял във Фанагория.

Гневът в Илбарис се бореше с опиянението.

— Куче… предател…

Денис наливаше поредната, коя ли по ред, чаша.

— Е, братко, не се горещи. Той само изпълнява дълга си пред императора. Всички така правят, всички гърци. Всеки грък във Фанагория е шпионин на василевса. Ти какво, наистина ли не знаеше? Това при тях се нарича патриотизъм. Любов към отечеството. Защо искаш тъстът ми да обича родината си по-малко от другите гърци?

— Но ти каза… Егина ти е казала, че Агасике обича само златото…

— Егина… Да. Каза ми. И каза истината. Защото ковчежникът на императора щедро се отплаща за любовта към отечеството. Ето и сега, след разговора с Ираклий, с василевса, моят тъст ще получи… ще получи…

— Мръсно псе…

Денис внимателно си наля поредната чаша.

— Хайде, братко, не се пали. Тъстът ми… Агасике… той няма да ни предаде. Той обича… обича да получава. Злато, сребро, мед. А ти не се стискай… не се скъпи. И тогава… всичко ще е добре. А императорът… той също… той иска всичко да знае. Какво къде се върши… за какво говорят навсякъде по света: на север, на юг, на запад… Седни тука до мене. Да забравим за всичко. Виното… тази божествена напитка. Пий и всичко забрави.

— Кажи… кажи, Денисе… твоят тъст навярно ще поиска ти и Егина, рано или късно, да се преместите тук?

Денис пияно се усмихна самодоволно.

— „Ще поиска“? Това… това, братко, ще го видим. Той може и да поиска. А аз… аз няма да поискам.

— Но сега ти си кръстен… тук са твоите едноверци…

— Кръстен? — Денис измъкна кръста от пазвата си. — Този… тази кокоша кълка? Това парче бронз? Плюя на него. Моите предци са вярвали в Перун, когато на света още не е имало никакъв Христос. Аз… нищо не искам да кажа против него, той е бил евреин. Чух, че древните ромеи са го разпънали на кръст. Това, навярно, е било много тежко, Илбарисе, да умреш на кръста, не споря. Жал ми е за него. Но защо, братко, кажи ми, аз трябва да се покланям на този евреин? Гръм да ме убие, не разбирам. А ти разбираш ли?

— Аз вярвам в Тангра, Денисе.

— А аз — в Перун. И толкова. И не го сменям за никого. Хайде, братко, да пием… сърцето ми се облива в кръв, като те гледам. Седиш и не пиеш… а имаме още две пълни кани с вино. Знаеш ли какво вино е тава? А… не знаеш ти, не знаеш. Ще ти кажа това е хиоско вино. Най-силното. Не, само помириши какъв аромат! Когато пиеш, сякаш миришеш цветя, а в устата ти е сладко. А след това краката не те слушат и главата ти се върти. И моята Егина е такава. Сладка, благоуханна… Започна ли да я прегръщам, главата ми се замайва, не ми минава. Тя е ненаситна… нищо не й достига… Може би е вълшебница? Навярно ме е омагьосала. При вас, българите, има ли магьосници? Ние имаме. Аз познавах една. Може така да стори, че някой да се влюби в теб… до смърт. Или ти сам да се влюбиш… И никой тогава не може да ви раздели… А силата си тези магьосници получават направо от бога. Знаят древни заклинания и молитви… Е, хайде де, пий, братко…