Читать «Хайди и Клара» онлайн - страница 3

— О, моля ви, господин докторе, идете при Хайди, а като се върнете, ще ми разкажете всичко. Толкова искам да науча как е там горе, какво прави Хайди, как са дядото и Петер… И козичките, тя толкова обичаше да ми разправя за тях! Ще ви дам подаръци за Хайди. Вече съм приготвила всичко, не съм забравила и бабата. Моля ви, господин докторе, направете го заради мен! А през това време аз ще пия рибено масло, колкото ми заповядате!

Не е съвсем сигурно дали това обещание изигра решаваща роля, но господин докторът се усмихна и отговори:

— Разбира се, че ще отида, мила Клара. Знаеш, че и аз, и татко ти много искаме да те видим един ден здрава и сме готови да направим всичко за това. А кога да замина, и това ли вече си определила?

— Най-добре още утре сутринта, господин докторе — отговори бързо Клара.

— Детето има право — намеси се бащата. — Времето е хубаво, няма защо да се бавиш.

Господин докторът не можа да се сдържи и се засмя.

— След малко ще започнеш да ме обвиняваш, че още съм тук, Зеземан! Май трябва да побързам и да си тръгна, преди да си ме изгонил.

Той понечи да стане, но Клара го задържа. Първо трябваше да му заръча някои неща за Хайди и да му обясни най-подробно какво да разгледа там, за да може после да й го опише. Денкът с подаръците за Хайди щял да му бъде изпратен по-късно, защото госпожица Ротенмайер трябвало да го опакова много внимателно; а госпожицата все още била на разходка в града и, както докторът знаел, нямало да се върне много скоро.

Господин докторът обеща тържествено да предаде всичко дума по дума, да тръгне на път, ако не още рано сутринта, то някъде около обед, а при завръщането си да разкаже подробно за всичко, което е видял и преживял.

Прислугата в един дом често има странната способност да узнава какво става с господарите, дълго преди те да са благоволили да ги осведомят за намеренията си. Изглежда, Себастиян и Тинете също притежаваха тази дарба, защото още докато господин докторът слизаше по стълбите, следван от Себастиян, Тинете влезе в стаята на Клара, повикана от нетърпелив звън.

— Идете да напълните тази кутия със съвсем пресни меки сладкиши, които поднасяте с кафето, Тинете — рече Клара и посочи кутията, която отдавна беше приготвена на масата.

В това време Себастиян отвори вратата пред господин доктора, поклони се с обичайната си учтивост и каза важно:

— Моля господин доктора да има добрината да предаде на младата мамзел поздрави и от Себастиян.

— Я виж ти, Себастиян — отвърна любезно господин докторът. — Откъде разбрахте, че заминавам?

Себастиян се покашля смутено.

— Аз съм… аз бях… и аз вече не знам… Ах, да, сега си спомням: тъкмо минавах случайно през трапезарията, когато чух да произнасяте името на госпожичката. И нали знаете как става, човек започва да си мисли разни неща, свързва едното с другото и така… по този начин…

— Да, да, ясно — усмихна се господин докторът. — И колкото по-дълго разсъждавате, толкова по-добре разбирате. Довиждане, Себастиян, разбира се, че ще предам поздравите ви.