Читать «Хайди и Клара» онлайн - страница 30

— Тази година слънцето дойде рано, а това е хубаво за билките. Внимавай козите ти да не пощуреят при тази добра храна!

Тогава Петер размахваше дръзко дебелата си тояга и на лицето му се изписваше ясен отговор: „Готов съм да се справя и с най-лудите кози“.

Така отмина зеленият май и дойде юни — с още по-топло слънце и дълги, предълги светли дни. На пасището вече цъфтяха безброй цветенца. Те изпълваха въздуха със сладкото си ухание и заслепяваха окото с ярката си красота. И този месец приближаваше към края си, когато една сутрин Хайди изскочи навън, след като бе приключила с шетането. Когато заобиколи хижата, тя изпищя с такава сила, че Йохи изскочи уплашено от обора.

— Дядо, дядо! — провикна се задъхано детето. — Ела тук! Ела тук! Виж, виж!

Погледът на дядото проследи протегнатата ръка на Хайди.

По пътеката към пасището се виеше внушително шествие, твърде необичайно за тези места. Начело вървяха двама мъже с открита носилка, в която седеше момиче, увито в безброй шалове. След носилката стъпваше кон с удобно седло, язден от представителна възрастна дама. Тя се оглеждаше любопитно на всички страни и оживено разговаряше с младежа, който водеше коня за юздата. После се виждаше празен стол на колелца, носен от друг младеж. Накрая вървеше носач, натоварен с толкова много завивки, шалове и кожи, че главата му едва се виждаше.

— Те са! Те са! — извика радостно Хайди.

И наистина бяха те. Вече наближаваха. Носачите оставиха креслото в началото на полянката. Хайди се втурна към приятелката си и я прегърна. Старата дама слезе от коня. Хайди веднага се затича към нея. Получи сърдечни поздрави. След това старата госпожа се обърна към Алпиеца Йохи. В ръкостискането им нямаше никаква скованост, сякаш се познаваха от години.

Още след първите думи госпожа Зеземан заговори оживено:

— Драги ми Йохи, та вие имате великолепен дом! Кой би помислил! Даже кралете биха ви завидели! Как добре изглежда Хайди! Като майска розичка! — продължи тя, привлече детето към себе си и помилва розовите му бузки. — Тук е наистина великолепно! Какво ще кажеш, Клара, миличка, харесва ли ти?

Клара се оглеждаше възхитено. Никога през живота си не бе виждала такава красота.

— Господи, колко е хубаво! Толкова е прекрасно! — извика въодушевено тя. — Не съм помисляла, че може да е толкова красиво. О, бабо, нека останем тук!

През това време Йохи донесе креслото и взе няколко завивки от носача, за да покрие седалката.

— Мисля, че е време да преместим гостенката ни в обичайното й кресло, защото носилката е доста твърда — рече той и без да чака някой да му помогне, взе болната Клара в силните си ръце и грижливо я настани върху мекото кресло. После разстла завивките върху коленете й, разположи краката й удобно върху поставката. Като че цял живот не беше правил нищо друго, освен да се грижи за болни хора. Старата дама го гледаше с възхищение.