Читать «Хайди и Клара» онлайн - страница 22

Бабата пусна ръката на детето, Хайди весело й пожела лека нощ и влезе в голямата стая. Веднага задърпа Петер навън, защото нощта вече падаше. Луната се бе издигнала високо в небето и осветяваше заледения сняг. Сякаш денят отново се беше върнал. Петер приготви шейната си, възседна я, Хайди се намести зад него и двамата се понесоха надолу по склона.

След час, когато Хайди вече лежеше в удобното си сламено легло зад голямата печка, отново си припомни лицето на бабата. Старицата лежеше толкова неудобно на тънката си възглавница! Ето какви бяха мислите на Хайди: само ако баба можеше всеки ден да чува хубавите стихове, щеше да се чувства много по-добре. Но Хайди се сети, че сигурно ще мине цяла седмица, дори две, преди да отиде отново в колибата и да й прочете някое от старите стихотворения. Момичето се натъжи толкова много, че отново и отново трябваше да размишлява какво би могло да стори, та бабата да слуша всеки ден хубавите думи. Изведнъж я осени чудесна идея. Стана й весело, струваше й се, че едва ще дочака да дойде утрото, за да започне да осъществява онова, което си беше намислила. Хайди се изправи като свещ в леглото си. От много размишления беше забравила да каже вечерната си молитва към добрия Бог.

След като се помоли от цялото си сърце за себе си, за дядо си и за бабата, тя се отпусна доволно в мекото сено и спа непробудно до следващата сутрин.

Пета глава

Зимата продължава

На другия ден Петер пристигна в училище точно навреме. Обеда си носеше в торбичка. През почивката учениците, които живееха по-далече от училището, сядаха на чиновете и обядваха до един часа. После занятията продължаваха. След като мъченически изтърпя цял ден в училище, Петер отиде в дома на Алпиеца Йохи на обичайното си посещение при Хайди.

Когато влезе в голямата стая, момиченцето се втурна зарадвано към него. Чакаше го с нетърпение.

— Петер, знам какво трябва да направим! — извика възбудено тя.

— Кажи — отвърна момчето.

— Време е да се научиш да четеш — изрече тържествено Хайди.

— Вече опитах — беше отговорът.

— Не, Петер, не си прав — заобяснява още по-усърдно Хайди. — Искам да кажа, да се научиш така, че после наистина да четеш.

— Не мога — възрази твърдо Петер.

— Никой не ти вярва. Аз също — отвърна решително Хайди. — Госпожа Зеземан от Франкфурт ми обясни защо не бива да ти вярвам.

Петер само я изгледа учудено.

— Аз ще те науча да четеш и много добре знам как — продължи Хайди. — И това трябва да стане бързо, за да можеш всеки ден да четеш по една песен на баба.