Читать «Формата на водата» онлайн - страница 79

* * *

В четвъртък вечерта, без изобщо да очаква, му се обади Фацио.

— Нищо важно, комисарю, исках само да чуя гласа ви и да получа потвърждение, че утре се връщате.

Монталбано знаеше много добре, че отношенията между сержанта и Ауджело не бяха от най-добрите.

— Имаш нужда някой да те утеши ли? Онзи злият, Ауджело, случайно да не те е напляскал по дупето?

— Все не е доволен от това, което правя.

— Имай търпение, казах ти, че утре се прибирам. Има ли новини?

— Вчера арестуваха кмета и трима от общинския съвет за подкупи и укриване на крадени стоки покрай дейностите, свързани с разширяването на пристанището.

— Най-накрая са се наканили.

— Да, комисарю, но не си създавайте илюзии. Искат да копират съдиите от Милано, но Милано е доста далече оттук.

— Има ли нещо друго?

— Намерихме Гамбардела, ако си спомняте? Онзи, когото се бяха опитали да убият, докато зареждал бензин. Не гниеше из полето, но беше завързан като животно, подкарано към кланицата, в собствения си автомобил, който е бил запален и изгорял напълно.

— Ако целият е изгорял, как сте разбрали, че Гамбардела е бил завързаният?

— Използвали са желязна тел, комисарю.

— Утре ще се видим, Фацио.

А този път не бяха само ароматите и говорът от родния му край, които го погълнаха, но и глупостта, жестокостта и ужасът.

* * *

След като правиха любов, Ливия запази известно време мълчание, след това го хвана за ръката.

— Какво има? Какво ти каза твоят сержант?

— Повярвай ми, нищо важно.

— Ами тогава защо помръкна?

Монталбано за пореден път се убеди, че ако на този свят имаше човек, на когото би трябвало да изпее цялата си тържествена „литургия“, това беше Ливия. На началника на полицията беше изпял само половината от нея, като прескочи дори някои части. Седна в леглото и оправи възглавницата си.

— Слушай.

* * *

Разказа й за Егрека, за инженер Лупарело, за чувствата, които един от племенниците му, Джорджо, изпитваше към него и как в един определен момент тази обич беше преминала в любов и страст, за последното „събрание“ в къщата в Капо Масария, за смъртта на Лупарело, за полудяването на Джорджо заради страха от скандала, но не свързан с него, а с имиджа и паметта на чичо му, за това как младежът криво-ляво го беше облякъл, след това завлякъл в колата, за да го закара да го намерят другаде, каза й и за отчаянието на Джорджо, осъзнал, че сценографията му не е достоверна, защото всички щяха да разберат, че кара мъртвец, за идеята да му сложи ортопедичната яка, която допреди няколко дни той самият е трябвало да носи и все още е била в колата му, а после как се беше опитал да укрие яката в някакъв черен парцал, как в един момент се беше уплашил, че ще падне в плен на епилепсията, от която страдаше, как се е обадил на Рицо, като й обясни кой беше адвокатът, и как същият беше разбрал, че точно тази навременна смърт може да се окаже неговият шанс.

Разказа й за Ингрид, за нейния съпруг Джакомо, за доктор Кардамоне, за насилието (не намери друга дума), което същият упражняваше над снаха си („Каква гадост!“, възмути се Ливия), как Рицо е подозирал за тази връзка, как се е опитвал да натопи Ингрид, успявайки да убеди Кардамоне, но не и него, разказа й за Мерилин и за неговия съучастник, за екзалтираното пътуване с автомобила, за ужасяващата пантомима вътре в колата, спряна на Егрека („Извини ме за момент, трябва да пийна нещо силно“). И когато тя се върна, й разказа също и за другите отвратителни подробности като огърлицата, чантата, дрехите, каза й за сърцераздирателното отчаяние на Джорджо при вида на снимките, схващайки за двойното предателство на Рицо към него и към паметта на чичо му, която на всяка цена искаше да спаси, за да остане неопетнена.