Читать «Формата на водата» онлайн - страница 78

— Знам.

— Какво мислите да правите?

— Утре сутринта ще кажа на Ло Бианко, че ако желае да архивира случая, от моя страна няма никакви проблеми.

16

— Ало, Монталбано? Мими Ауджело съм. Събудих ли те? Извини ме, но исках само да те успокоя, че се върнах в базата. Ти кога пътуваш?

— Самолетът от Палермо е в три, значи, от Вигата ще трябва да тръгна към дванайсет и половина, веднага след като се наобядвам.

— Тогава няма да се видим, защото аз мисля да отида в участъка малко по-късно. Има ли новини?

— Ще ти ги каже Фацио.

— Ти колко време мислиш да отсъстваш?

— Включително и четвъртък.

— Забавлявай се и си почивай. Фацио знае номера ти в Генуа, нали? Ако има някакви големи проблеми, ще ти се обаждам.

Неговият заместник Мими Ауджело се беше върнал точно навреме от отпуска си и затова Монталбано можеше спокойно да отпътува. Ауджело си разбираше от работата. Обади се на Ливия да уточни в колко часа би трябвало да пристигне, а тя, щастлива, му каза, че ще го чака на летището.

* * *

Веднага щом влезе в полицейския участък, Фацио му съобщи, че работниците от фабриката за сол, които бяха пуснати в принудителен отпуск, състрадателен евфемизъм, за да се каже, че всички са били уволнени, са окупирали железопътната гара. Жените им са слезли на коловозите и пречат на преминаването на влаковете. Карабинерите вече бяха на мястото. Трябва ли и те да отидат?

— Какво да правите там?

— Хъм, не знам, да помогнем.

— На кого?

— Как на кого, комисарю? На карабинерите, на силите за обществения ред, каквито сме и ние, до доказване на противното.

— Ако ти се наложи да помогнеш на някого, помогни на онези, които са окупирали гарата.

— Комисарю, винаги съм бил убеден, че сте комунист.

* * *

— Комисарю? Стефано Лупарело се обажда. Простете ми, но братовчед ми появи ли се при вас?

— Не, нямам новини от него.

— У дома сме много разтревожени. Веднага щом ефектът от приспивателното е преминал, той е излязъл и пак не го знаем къде е. Мама би желала да я посъветвате: не е ли по-добре да се обърнем към полицейското управление, за да започнат издирването му?

— Не. Кажете на майка си, че не ми се струва удачно. Джорджо ще се появи отнякъде, предайте й да не се притеснява.

— Във всеки случай, ако разберете нещо, моля ви да ми се обадите.

— Ще ми бъде много трудно, инженере, защото излизам в отпуск и ще пътувам. Ще се върна чак в петък.

* * *

Първите три дни, прекарани с Ливия във виличката й в Бокадасе, го накараха почти изцяло да забрави Сицилия благодарение на налегналия го тежък и отморяващ сън в прегръдките на любимата жена. Почти изцяло, а не напълно, защото неочаквано два или три пъти ароматът, говорът и случките от неговия край обземаха мисълта му, вдигаха го във въздуха като безплътен и го отнасяха за няколко секунди във Вигата. И всеки път, беше сигурен в това, Ливия забелязваше неговото отдалечаване, неговото кратко отсъствие и тя го поглеждаше, без да каже нищо.