Читать «Учител по история» онлайн - страница 5

— И ни един път не връща ли се в своето родно отечество?

— Не!

— Боял се от нещо? Имал е причина?

— Не, господине — нали ви казах? — от женски мерак напуснал градеца си и забягнал в чужбина.

Аз почовърках гърка да узная нещо по-подробно.

— То тука не му е мястото за такива световни работи да се приказва — отговори гъркът, като бързо се закръсти, защото попът зачете някоя заупокойна молитва, която вятьрът докара насам. После подзе: — Каквото самичък ми разказа Йоргу — да ви разправя, а малко е нещо то. Хвърлил любов на едно момиче и то хвърлило любов на него. Тогава имал двайсет години. Обичали се, срещали се, дали си дума да се вземат. И бащите, сиреч, били съгласни. Става годеж — добро. Йоргу лудей за момичето, то не може да се нарадва. Останало до сватбата два дни — Йоргу отива в Трапезунд, купува премени, армагани от коприна, най-скъп джамфез за рокля, харчи… Свидят ли се на млад човек парите за такова нещо? Кога се завърнал у дома си, казали му, че момичето побягнало още през нощта. Побягнало с едного другиго един ден преди сватбата!

— А казахте, че се обичали с Йорга?

— Йоргу ми казваше — няма да лъже човекът? Бог да го прости! (Гъркът се прекръсти…) Припаднало му там на момчето, заливали го с вода — примрял! Заранта не осъмнал там. Петдесет години вече не се е връщал на своя град… Когато ми разправяше това, какво му е станало и как щял да полудее, сълзи му течаха. Побелял беше вече, а не можеше да забрави севдата си… Пък как бе станало, та стори така момичето — не мога ти каза, нито той знаеше… Опропасти само човека! — Поврага! Нали я казват? Жената е дяволска кост… Господи, помилуй…

Гъркът се пак закръсти.

— Той ми пак разправя за тая работа преди една неделя и болен. Легнал беше от три месеца — подзе събеседникът ми, — горкият човек! Няма кой да го погледне, от глад щеше да умре, преди да го довърши болката, да му не поносвах туй-онуй. Исках да му продам панорамата, да вземем някоя пара — не даде да се издума. От нея не искаше да се раздели — сякаш жена му беше или сестра!… Току вчера я продадохме да платим за попа. Виж, господине — забележи гъркат внушително: — Тя го храни, тя го погреба! Бог да го прости.

Той млъкна.

Аз вървях дълбоко замислен върху съдбата на тоя самодоволен изгнаник, въз това нещастно, безпросветно съществувание, усамотено в света; въз тая непозната и неделена от никого вечна скръб, лишена от милувките на любовта, от огревката на надеждата. Бедни Йоргу! Нека ти бъде лека пръстта на българската земя! Тя ти даде прибежище, тя ще ти даде и забравата!