Читать «Учител по история» онлайн - страница 3

Но образът в панорамата, който най-силно удари въображението ми и заедно с гръмотевичното си име се запечата в прясната ми душа, беше Наполеон Бонапарт. Екът на това име, въпреки далечината на епохата и местата, дето бе гърмяло, бе проникнал и в тоя ъгъл и останал пресен до него ден като символ на сила и страхотия. „Сякаш че е някой Гунупарти!…“ „Гунупарти“ се наричаше Бонапарт при Балкана, както при Нил — „Бунаберди“. Само легендарните имена претърпяват такива метаморфози…

Помня, че картината представляваше сцена от връщането из Русия на Великата армия: снеговито поле; в дъното — тъмни редове от разбъркана войска; кола и талиги спрели; най-наблизо-пуши се огън, на който се греят няколко войника, с глави, увити в парцали. До тях, прав, стоеше човек в замислено положение, с чудата някаква капела на глава, със сиво палто и едната ръка увряна в пазухата…

— „Наполеон Бонапарти!“… — викаше Йоргу.

* * *

Трийсет и пет години близо са минали оттогава. Образът на Наполеона Бонапарта — на Йорговия Наполеон Бонапарт — стои живо издълбан в душата ми. Той именно ми се изпречва винаги, когато това име се произнесе, колчем ми се мерне в историята или в поезията колосалната фигура на тоз извънреден човек, в култа на когото са живели народи, поколения, велики глави — Хюговци, Байроновци, Хайневци — и от чието шеметно порабощение не се е отървал дори и краят на тоя скептически век. Аз се чудих в парижките музеи на великолепните платна на Жиродетовци, Рифетовци, Мейсониеровци и другите пластични възпроизводители на Наполеоновата епопея; но те, ако предизвикаха възхищението на очите ми, не намериха място в душата ми, дето е останала господствуваща фигурата от Наполеона на Йорговата панорама.

* * *

Но аз прибързах, трябва да се повърна назад.

Тринайсет години подир Йорговото епохално посещение селото ни аз пак видях Йорга на Узунджовския панаир с панорамата му. Тогава вече бях „господин“ и „търговец“ и ме досрамя да се наведа сред улицата, във върволяка, да надникна през стъклата. Аз само се запрях, та послушах Йорга, като изреждаше картините. Сега бяха други: боевете от Френско-пруската война и първите генерали на двете неприятелски воинства; капитулирането Наполеоново пред крал Вилхелма; застрелването на Максимилиана и убийствата на Линколна и сръбския княз Михаила; и някакви битки на англичаните с африкански диваци. Досетливият човек! Той не бе искал да остане назад от времето си. Извънредно внимателен и чутлив към политическите потреси и промени в двата свята, Йоргу вървеше заедно с историята, панорамата му носеше със себе си последното й десетилетие по целия Балкански полуостров (аз после научих това) — несъзнателен херолд на великите успехи и великите падения в епохата.

Но изреждането им сега не ми каза нищо на душата. Аз вече следвах историята и четях вестниците. Даже как беше смешен Йоргу, като изричаше с такъв важен тон неща, известни всекиму, изтрити и обезмодени вече! Аз ги забравих веднага. Де оставаше прелестта на най-първото му дохождане в село!