Читать «Утопияленд» онлайн - страница 11

— Да, Джорджия.

— Не знаех, че ще идва с вас. Ще трябва да намерим значка и за нея.

— Благодаря ви.

— Няма проблеми. Може да изчака в Детския център, докато ви развеждам. После ще я вземете.

— Детския център? — попита Джорджия и гласът й беше пълен с нескрито възмущение.

Фрийман отново се усмихна.

— Всъщност това е младежкото отделение на Детския център. Мисля, че ще бъдете приятно изненадана.

Джорджия го погледна мрачно.

— Дано да си заслужава, татко — промърмори тя. — Няма да си играя с „Лего“.

Уорн погледна покрай нея към рампата. Специалистът по пиротехника Смайт вървеше решително към вътрешността на Нексус. Норман Пепър оживено разговаряше с един от мъжете в бели блейзъри. Двамата тръгнаха нанякъде, Пепър потриваше ръце и широко се усмихваше.

— Имате красива дъщеря — забеляза Фрийман, докато вървяха.

— Благодаря, но моля ви, не й го казвайте. Достатъчно си вири носа.

— Как беше въздушното влакче?

— Високо.

— Обичаме да водим за първи път външните специалисти с него. Така могат по-добре да усетят онова, което изпитват посетителите на парка. След като ви разведа днес, ще ви обясня къде се намира служебният паркинг. Е, пътят оттам не е толкова живописен, но съкращава с петнадесетина минути времето за пътуване. Освен ако няма да отседнете тук.

— Не, имаме резервация в Луксор.

За разлика от повечето увеселителни паркове Утопияленд залагаше на пълнотата на еднодневното преживяване, тук нямаше хотели за туристите. Но Уорн знаеше, че съществува малък хотел — първокласен курорт за знаменитости, звезди и други важни личности, към който имаше и по-скромни апартаменти за външните консултанти, оркестрите и сезонния персонал.

— Какво им е на часовниците? — попита Уорн, мъчейки се да не изостава. Беше забелязал, че в 8:15 електронният часовник на високата стена на Нексус показваше 00:45.

— Четиридесет и пет минути до час Нула.

— Моля?

— Паркът работи всеки ден от девет сутринта до девет вечерта. При затварянето му часовниците започват да отброяват назад дванадесет часа. Така актьорите и персоналът знаят колко време имат до отварянето. Разбира се, в самите светове няма часовници, но…

— Искате да кажете, че за да подготвите парка за работа, са нужни дванадесет часа? — невярващо запита Уорн.

— Има много работа — отвърна Фрийман с лека усмивка. — Хайде, ще минем напряко през Камелот.

Тя го насочи към голям портал в близката стена. Над него блестеше думата Камелот, изписана с черни букви на стар английски. Този шрифт беше единственото отклонение от стилизирания дизайн на Нексус, което Уорн беше забелязал; дори табелките на вратите на тоалетните и указателните знаци за аварийния изход бяха в сдържания стил арт деко.

Тримата служители с бели сака, които стояха пред вратите на Камелот, се усмихнаха и кимнаха на Фрийман. Тя преведе Уорн покрай тях през гора от преплетени релси в просторна и празна чакалня. На отсрещната стена имаше дузина метални врати. Една от тях се отвори и Фрийман го въведе в просторен асансьор с тъмни стени.