Читать «Усмивка почти» онлайн - страница 5

Бертран беше вбесен, че съм приела палтото. След като се разделихме с тях, той ми устрои бурна сцена.

— Това е просто невероятно. Значи всеки срещнат може да ти прави всякакви подаръци, а ти не отказваш! Дори не ти е чудно!

— Не е всеки срещнат, а вуйчо ти — отвърнах лицемерно. — И тъй или инак, нямаше начин сама да си купя това палто — ужасно скъпо е.

— Предполагам, че би могла да, караш и без него.

За два часа бях свикнала с палтото, което ми прилягаше чудесно, и последното изречение ме шокира. Имаше една своеобразна логика, която убягваше на Бертан. Казах му го, скарахме се. В края на краищата, той ме заведе в квартирата си, без да вечеряме, като за наказание. Ясно ми беше, че за него това наказание е най-наситеният, най-стойностният момент от деня. Легнал до мен, той ме целуваше с някакво почитание, което ме трогваше и плашеше. Предпочитах нехайната веселост от началото на връзката ни, младежкото, животинското в нашите прегръдки. Ала когато усетих тялото му върху себе си, нетърпеливо търсещо, забравих всичко извън него и двойния ни шепот. Бертран пак си беше Бертран, и напрегнатата тръпка, и насладата. Дори днес, най-вече днес, щастието и самозабравата на телата ми се струва невъобразим дар, тъй смехотворно леснодостъпен в сравнение с моите умопостроения и чувства, че както и да погледна, не мога да не го нарека същностен.

Трета глава

Последваха още вечери в състав ние четиримата или с приятели на Люк. После Франсоаз замина за десет дни на гости у техни близки. Вече ми бе мила; към хората се отнасяше извънредно внимателно, с доброта и самоувереност в добротата, на моменти с уплаха, че не ги разбира, която най-много ми харесваше. Тя беше като земята, умиротворителна като земята, с нещо детинско понякога. Люк и тя често се смееха заедно.

Изпратихме я на Лионската гара. Държах се по-малко притеснено, отколкото в началото, почти свободно; изобщо, бях съвсем весела, понеже пълната липса на скуката, която така и не смеех да назова, приятно ме разнообразяваше. Ставах бодра и на моменти забавна; струваше ми се, че в този си вид нещата могат да продължават до безкрай. Бях свикнала с лицето на Люк и приемах, че внезапните вълнения, които то от време на време пораждаше у мен, са от областта на естетиката или приятелската привързаност. Франсоаз се усмихваше от вратата.