Читать «Усмивка почти» онлайн - страница 3

Втора глава

Двата дни преди обеда с Люк прекарах доста скучно. Всъщност какво имах да върша? Да поуча за някакъв изпит, който с нищо особено нямаше да ме обогати, да се разхождам на припек, да бъда обичана от Бертран без прекомерна взаимност от моя страна. Впрочем той ми беше мил.

Доверието, нежността, зачитането според мен не бяха за пренебрегване, а за силни страсти почти не се замислях. Подобно отсъствие на истински чувства ми се струваше най-естественият начин на живот. Всъщност да живееш, означаваше да бъдеш възможно най-доволен. А това и бездруго не беше лесно.

Бях на квартира в нещо като семеен пансион, обитаван само от студенти. Управата беше от хора с широки възгледи и без затруднения можех да се прибирам в един-два след полунощ. Стаята ми беше с нисък таван, голяма и съвършено гола, тъй като първоначалните ми намерения за обзавеждане бързо се бяха изпарили. Към обстановката имах малко изисквания, и те се свеждаха до това тя да не ми пречи. В къщата цареше провинциален дъх, който ми бе приятен. Моят прозорец гледаше към вътрешен двор, опасан с нисък зид, над който се прихлупваха вечно нащърбените и измъчени парижки небеса, нарядко изплъзващи се нагоре в устремни пориви, над някоя уличка или някой балкон, умилителни и благи.

Ставах, отивах на лекции, на среща с Бертран, обядвахме заедно. Библиотеката на Сорбоната, кината, кафенетата на открито, приятелите. Вечер ходехме да танцуваме или се прибирахме у Бертран, лягахме на кревата, обичахме се, а сетне дълго говорехме в тъмнината. Беше ми хубаво, а у мен все тъй се таеше, подобно на топло и живо зверче, усещането за скука, самота и понякога за възторженост. Казвах си, че сигурно се дължи на чернодробни смущения.

В петък, преди обеда у Люк, се отбих у Катрин и останах там половин час. Катрин беше жизнена, властна и постоянно влюбена. Налагаше ми приятелството си, без аз да съм го избирала. Ала ме смяташе за крехка и безпомощна, което ми доставяше удоволствие. В нейните очи безучастието ми беше поетично, каквото дълго бе изглеждало и на Бертран, преди внезапно да го обземе тъй обсебващото собственическо чувство към мен.

В онзи ден тя беше влюбена в някакъв свой братовчед; надълго и нашироко ми описа трепетите с него. Казах й, че отивам на обед у роднини на Бертран и в същия миг установих, че съм позабравила Люк. Защо нямах и аз някоя безкрайна, наивна любовна история, която да разправя на Катрин? Тя даже не се и учудваше. Бяхме вече тъй застинали в съответните си роли. Тя разказваше, аз слушах, тя съветваше, аз преставам да слушам.

Посещението ме потисна. Поех към Люк без особено желание. Дори с уплаха: трябваше да беседвам, да бъда любезна, да се представям пред тях. Искаше ми се да обядвам сама, да въртя в ръцете си бурканче горчица, да бъда вяла, вяла, съвсем вяла.