Читать «Уроци по граматика» онлайн - страница 2

Смартли учудващо бързо попиваше всичко, на което го учеха. Предполагаха, че е така благодарения на маймунските гени, които носеше в себе си.

От биолабораторията ги бяха предупредили все пак да внимават в картинката, защото макар да бяха ползвали минимално количество генен вълчи материал, Смартли си оставаше в крайна сметка и вълк, с всички присъщи на този вид инстинкти и нагони. Затова и периодично му инжектираха някаква субстанция, която притъпяваше неговата жестокост и желание да захапе някого.

Трябваше, макар да не го искаха, Чарли и Бил да признаят, че колегите им много находчиво са решили да кръстосат тези две животни. Смартли беше жилав и силен като вълк, но хитър и находчив като маймуна — една идеална комбинация, за да пратиш някого да се шлятка из галактиките години на ред и да гълта звезден прах…

След няколко месеца работа, когато Смартли вече сам се справяше с всичко необходимо, за да може да предприеме едно пътуване, Чарли и Бил решиха и да му обогатят общата култура. Просто им беше любопитно до къде се простират границите и възможностите за възприятие на създадения от тях биокомпютърен мозък.

Бил, който по характер беше като вулкан в постоянна ерупция се захвана да го учи да изгае покер, да кара ролкови кънки, да пие бира и да свирука след закръглените задници на лаборантките. По-късно, когато Смартли вече говореше перфектно поне седем езика, го научи да псува по-добре от който и да било докер по земята.

Чарли се зае с по-тънката част. Беше по натура тих и затова някак естествено и отръки му идваше да тъпче Смартли с класическа музика, философски писания и история.

Бе трудно да се определи коя от всички дейности се харесваше най-много на Смартли. Така, както тъкмо беше извъртял псувня, от която дори на дявола биха му почервенели бузите от срам, така и веднага можеше да започне да говори за футуризма и Маринети…

Един ден, докато играеха покер с Бил, а Чарли се мъчеше над някаква сложна задача, Смартли изведнъж каза—

— Не можеш постоянно да ме вземаш за балама, Били! Престани да сменяш картите и да се правиш на голям умник! Ако ти стиска играй честно!

За миг бяха останали като попарени. После Чарли бе попитал—

— Какво искаш да кажеш, Смартли?!

— Ами Били постоянно подменя картите така, че да има фул. На всичкото отгоре си мисли, че може да ме избъзика до безкрай и аз няма да го усетя.

— Ти… ти как разбираш тези неща?!

— Ами… ами разбирам ги, така, както и ти разбираш, когато Били те мотае… Защо не е ли нормално да РАЗБИРАШ?!

Бяха се спогледали и после много, много внимателно Чарли бе попитал—

— Смартли, а ми кажи, ти… ти мислиш ли?! Искам да кажа разсъждаваш ли?!

— Какво имаш предвид с този въпрос?!

— Ами… примерно, аз като видя червената светлина на светофара разбирам, че трябва да спра и да изчакам. Този процес на мислене се нарича…

— Знам, че се нарича да разсъждаваш! — прекъсна го Смартли и после разтели картите пред себе си — ако ме питаш дали и аз го правя, ще ти кажа — да… Фул, Били, дължиш ми една бира!

Факта, че Смартли разсъждава ги беше сварил неподготвени, направо по бели гащи. За всичкото време, което бяха с него се бяха научили… боже, просто го възприемаха по-скоро като играчка и обект, а не като живо същество. Освен това не бяха и предполагали, че параметрите на създадения от тях биокомпютърен мозък могът да се развиват, да мутират и да достигнат до подобно ниво… неконтролеруемо! Точно това беше страшното във факта, че Смартли можеше да разсъждава. Сега той можеше сам да взема решения и логически да достига до изводи. Всичко това сумирано водеше до факта, че те вече нямаха пълен и абсолютен контрол над мозъчната дейност на Смартли. Мама му стара, бяха здраво сгафили!!!…