Читать «Уроци по граматика» онлайн

Теодора Тодорова

Уроци по граматика

— Само ти си виновен за цялата тази лудница! — каза Бил и метна светлината на фенерчето си в дясно.

— Пак ли започваш, няма ли да млъкнеш най-сетне?! — Чарли също не беше в по-добро настроение, освен това някакъв плевел се беше увил около крака му и съвсем затрудняваше движенията му.

— Да, млъкна?! Що не млъкнеш ти? Кой те караше да бърникаш мозъка на Смартли, а?! Кой те накара?! Сякаш те гони майченски инстинкт, та се прави на загрижен родител!

— Слушай, авер! Ти също го научи да кара кънки! — тросна се Чарли

— Ама едно е да го научиш да пази равновесие на осем колелца, друго е да чете Достоевски, Солженицин… па и да РАЗСЪЖДАВА!!!… Мама му стара! — беше го шибнала някаква жилава клонка и сега бузата му гореше от удара.

— От къде можех да предположа, че ще избяга?!

— Да беше го предположил, умнико! Гений! Дръвник!

Чарли не каза нищо този път. Предпочете да замълчи, защото макар да не искаше да си го признае се чувстваше виновен за настоящата шантава ситуация…

Смартли се „роди“ в тяхната лаборатория. По-точно казано пристигна като стока втора ръка, на която е даден последен шанс да бъде закупена или изхвърлена. В лабораторията по генно инженерство бяха нещо скапали процеса на клониране и хибридизация и се беше пръкнало едно животно, странна кръстоска между вълк и маймуна.

Един дявол знае какво са искали да правят ония смахнатите, дето се мислеха едва ли не за Господ Бог, но резултата беше ужасяващ. В крайна сметка да видиш вълк, който се катери по дърветата или бели банани, за да ги яде е нещо… а бе, направо нещо смахнато!…

Чарли и Бил точно в този момент работеха над нов вид биокомпютърен мозък и имаха страшна нужда от експериментални животни. Така, че един ден, някак естествено при тях се пръкна ужасяващата кръстоска.

В началото го наричаха или „То“ или „Нещото“. После, когато му прикачиха биокомпютърния мозък и оновато там, започна да произнася първите си думи и да смята го прекръстиха на Смартли.

Биокомпютърните мозъци се превърнаха в необходимост, точно, когато пътуванията със совалки до Марс престанаха да бъдат нещо невероятно. Близкото междугалактическото пространство бъкаше от ракети, светлолети и всичко, що можеше да лети, та изследователските интереси започнаха да се прехвърлят към все по-далечни планети, галактики и черни дупки. Единственият проблем обаче беше работната ръка. В крайна сметка много малко астронавти се навиваха да поемат подобен риск — да отлетят от Земята, когато са на по 25 години и да се върнат ( ако се върнеха, де) на по 80 лета.

Точно тогава АКИ ( агенция за космически изследвания) постави задачата на Чарли и Бил да създадът някакъв вид разумен „мозък“, който да бъде имплантиран в животни (съответно създадени в други лаборатории на АКИ), за да могат хем да предприемат пътуванията от техническа страна и хем да бъдат „достатъчно разумни“, за да изпълняват необходимите функции…

Двамата определено се справиха много по-бързо със задачата, за разлика от колегите си, които все още „фабрикуваха“ странни същества ала Франкенщайн…