Читать «Уотсън е жена» онлайн

Рекс Стаут

Уотсън е жена

Реч на обяд на почитателите на Бейкър стрийт

Ще ми простите моя отказ да пия с вас за „светлата памет на втората съпруга на Уотсън“, когато се убедите, че за мен това е въпрос на съвест. Не мога да си позволя да бъда мълчалив съучастник в една мистификация. Просто защото Уотсън никога не е имал втора жена, както впрочем и първа. Ще ви кажа още нещо: доктор Уотсън изобщо никога не е съществувал!

Моля ви, не подскачайте от столовете!

Като всички верни почитатели, аз също понякога надничам в Свещената книга, както някои непосветени наричат разказите за Шерлок Холмс. За почивка и развлечение. Но наскоро я прочетох изцяло, от началото до края, и ме порази един странен факт, свързан с поведението на куче през нощта. Странното поведение на въпросното куче е, както всички знаем, че не е започнало да лае; точно толкова странно е поведението на Холмс вечер, защото никога не научаваме кога той си ляга. Личност с фамилно име Уотсън, автор на записките за Холмс, описва какви ли не подробности за домашния уют на Бейкър стрийт — закуски, вечери, занимания в дъждовните вечери, но нито веднъж не споменава как Холмс и Уотсън си лягат. „Как можем да си обясним това?“ — се попитах веднъж. Как да обясним това неестествено и упорито мълчание, нещо повече — явна прикритост, по отношение на един от най-приятните епизоди от дневното разписание на човека?

Това ми се стори подозрително.

Най-непривичните от възможните обяснения — например, че Холмс е бил с изкуствена челюст, или Уотсън — с перука, отхвърлих като твърде нелепи. Те са тривиални и не разкриват зловещата загадка. Но вече бях подхванал играта и започнах да търся решението в единственото достъпно за мен място — в самата Свещена книга. И още на първата страница, в разказа „Етюд в червено“ открих следното признание: „Той рядко лягаше след десет, а сутрин по правило успяваше да закуси и да излезе, докато аз продължавах да се излежавам.“

Бях изненадан, направо потресен. Как може едно толкова очевидно решение да остане незабелязано от много милиони читатели? Та така може да говори само жена за мъж. Ще ви го прочета още веднъж: „Той рядко лягаше след десет, а сутрин по правило успяваше да закуси и да излезе, докато аз продължавах да се излежавам.“ Ами това е истински, неподправен разказ на жена за навиците на мъж!

Казах си: „Не, не бързай с изводите. Ти не си човек на празните измислици, а търсиш доказателства. Да, няма съмнения, това са думи на жена за мъж, но дали за съпруг или любовник?“

Да ви призная, изчервих се заради Холмс и затворих книгата. Любопитството ми обаче се разгоря като пожар, пак разтворих книгата и малко по-нататък прочетох: „Читателят вероятно ще ме сметне за опитен следотърсач на чужди занимания, ако призная какво любопитство възбуждаше у мен този мъж и колко често се опитвах да пробия стената от въздържаност, с която той ограждаше всичко свое.“

Как да не я възбужда! Сигурно е излизала от кожата си. Бедничкият Холмс! Тя дори не си прави труда да използва разни евфемизми от типа „бих искала по-добре да го разбера“ или „исках да деля с него всичко“, а го казва с нагла откровеност: „да пробия стената от въздържаност“. Изтръпнах и за пръв път в живота си осъзнах, че Шерлок Холмс не е бог, а човек, при това страдалец. Така въпросът дали Уотсън е бил мъж или жена, за мен бе решен окончателно.