Читать «Ударът на Скорпиона» онлайн - страница 235

Двамината щабни офицери хукнаха към далечния край на площадката, където вероятно се намираха дрехите им. Но генералът невъзмутимо остана на място и започна да оглежда кабината на неприятелската машина, появила се толкова внезапно пред него. В крайна сметка стигна до заключението, че вътре има поне един американски военен, който участва в някаква неизвестна спасителна операция.

В следващия миг зърна износения пилотски комбинезон, върху раменете на който проблеснаха полковнически орли.

Тълпата се люшна напред и направи плътен кръг около хеликоптера. Едва сега хората видяха голия генерал и започнаха да дюдюкат и пляскат с ръце, препречвайки пътя на военните полицаи, които тичаха към мястото на инцидента.

Дъг зърна генерала, който макар и гол, изглеждаше цял и невредим. Ръката му се плъзна към страничното прозорче, на лицето му се появи широка усмивка на облекчение.

— Хей, ние сме американски бойци! — изкрещя той. — ВВС!

Тълпата стесни кръга, а генералът извади пурата от устата си, прокашля се и вдигна глава.

— Най-напред искам да хвърля едно око на пилотското ви разрешително, полковник!

* * *

Уил слезе пръв, следван на крачка от Дъг. На лицата им грееха щастливи усмивки. Започнаха да стискат протегнатите към тях ръце, без да изпитват нужда да се представят. На излизане забелязаха сгушените един в друг Шакир и Салия, а в краката им продължаваше да лежи окованият иракски боец. Това, което не забелязаха, беше отчаянието в очите на жената.

Тълпата се блъскаше около тях и шумно ги приветстваше, но те едновременно се обърнаха назад, дочули тихия вопъл откъм кабината.

— Помощ! Моля ви, помощ!…

Изречените със силен акцент думи принадлежаха на Салия Абас, която продължаваше да седи на страничната седалка. Беше прегърнала мъжа си и с ужас гледаше бавно уголемяващото се алено петно върху гърдите му. Главата му безсилно се беше опряла на рамото й.

Стрелнаха се обратно и само след секунда коленичиха пред двамата. Дъг предпазливо разтвори ризата и пред очите им се разкри грозна входяща рана.

— Помощ, моля ви… — повтаряше жената, като явно това беше почти целият й запас от английски думи.

Неколцина от присъстващите войници скочиха в кабината и я отделиха заедно с децата, докато Дъг на висок глас поиска лекар, а Уил помогна на Шакир да легне на сгъваемата седалка.

Очите му с недоумение пробягаха по многобройните пробойни в товарния отсек. Изобщо не беше предполагал, че пораженията са толкова големи. Болшинството дупки ясно показваха, че куршумите да влезли и излезли, слава богу далеч от семейството на Абас и окования войник. Но един от тях явно бе попаднал в рикошет, променяйки пътя си и попадайки в гърдите на Шакир.