Читать «Ударът на Скорпиона» онлайн - страница 236
Джон Дж Нэнс
Арабинът се изтръгна от унеса, надигна глава и се вкопчи в ръката на Уил с неподозирана сила.
— Прибра ли контейнера?
— Да, разбира се… Хей, Дъг, я го донеси тук.
Дъг кимна и влезе в пилотския отсек. Секунда по-късно отново се появи, в ръцете му проблясваше сребристия цилиндър.
— Обещавате ми, че ще бъде изгорен, нали? — попита с болезнено усилие Шакир. — Давате ми своята офицерска дума? — Очите му се заковаха в очите на Уил.
— Имаш думата ми, Шакир — отвърна с развълнуван глас той. — Но сега ти предлагам да лежиш спокойно, за да можеш да се увериш в това със собствените си очи.
— Аз… Аз съм замаян… Не си давах сметка, че… че раната е толкова тежка…
— Спокойно, докторе — направи опит да се усмихне Уил. — Помощта ще бъде тук всеки миг… — Обърна се в отвора на вратата и изкрещя да докарат линейка. С облекчение видя, че един от униформените, които се бяха струпали пред хеликоптера, кимна с глава и тичешком се отдалечи.
— Отпусни се и почивай — обърна се отново към Шакир той. — Ще се оправиш, обещавам ти…
Но хватката на Шакир се затегна, тялото му започна да се надига. По очите му личеше, че пренебрегна непоносимите болки с желанието да каже нещо много важно.
Дъг се обърна да го подкрепи, а Уил приклекна пред лицето му и натъртено каза:
— На теб дължим живота си, докторе. Ти направи всичко възможно, за да ни спасиш.
Звукът на далечна сирена оповести пристигането на линейката.
— И аз съм на същото мнение, Шакир — кимна Дъг, заковал поглед в изпотеното лице на ранения.
— Слушай ме внимателно, полковник… — напрегнато започна Шакир. — Има още един…
Очите му изведнъж се обърнаха с бялото нагоре, тялото му се вцепени. Уил хвана китката му и с облекчение установи лека, едва доловима пулсация. Човекът само беше припаднал. В следващия миг кабината се изпълни от членовете на парамедицинския екип, които моментално се заловиха за работа. Абас беше прехвърлен на носилка и понесен към линейката. Няколко секунди по-късно машината рязко потегли, сирените й се включиха с пълна сила.
Епилог
Четиридесетте минути при температура хиляда градуса най-сетне изтекоха. Лаборантът изключи пещта и се обърна с лице към малката група офицери, които присъстваха на процедурата.
— Всичко е свършено, господа — обяви той. — Вероятно сте се уверили, че вътре беше цялото налично количество. Това означава край на един от най-смъртоносните вируси, създадени някога от човешка ръка. Лично аз бурно аплодирам това, което направихме току-що.
С тези думи човекът извади писалка от горното джобче на лабораторната си манта и се наведе да подпише протокола. След това отстъпи крачка назад и стисна десницата на полковник Ричард Кер.
