Читать «Ударът на Скорпиона» онлайн - страница 237

— Наистина ли беше толкова ужасен? — пожела да узнае полковникът.

— Едва ли можете да си представите какви поражения би могъл да нанесе — кимна експертът. — Не можете дори да се опитате да си представите! Макар и кратки, тестовете, които проведохме на опитните животни, показаха ужасни резултати! Разредихме количеството до една петстотин хилядна от оригиналната му концентрация, но въпреки това то уби опитните маймуни в рамките на два часа!

Кер и Йън Макарти от Агенцията за национална сигурност бавно закрачиха към блиндираната врата, и двамата потънали в дълбок размисъл.

— Трябва да кажем на доктор Хайек, че сме свалили обвиненията срещу него, преди да се е самоубил — криво се усмихна Кер. — Как мислиш да се справиш с тази дребна, но неприятна мисия, Йън?

— Аз ли?! — попита с престорено смайване Макарти, въпреки че лично беше настоявал за ареста на доктор Хайек за умишленото унищожение на ценно държавно имущество. Съвсем нормално беше пак той да поправи допуснатата грешка. Добре знаеше, че Хайек чака в хотелската си стая и вероятно агонизира в очакване на най-лошото.

— Точно ти — кимна Кер и по устните му се плъзна лека усмивка. — Бедният човечец! Някакъв лабораторен техник се опитва да изпълни заповедта на началника си за „пълна стерилизация“ и по погрешка влиза в контакт с живата проба. А ние веднага си правим заключението, че Хайек е виновен в умишлен саботаж.

— Той е виновен! — напомни му Макарти. — Ако не за друго, поне за саботирането на усилията ни да изпратим тези мостри у дома!

— Но в едно отношение все пак беше прав — напомни му Кер. — Аз също не бих искал у дома нещо толкова смъртоносно!

— Е, това вече няма никакво значение — сви рамене Макарти.

— Наистина ли? Искам да кажа — да, този вирус е история, но какво ще стане следващия път, когато някой изобрети ново биологическо оръжие, а ние решим да си вкараме в къщата троянския кон? Защото нещата започват да ми приличат точно на нещо такова…

— Не разбирам накъде биеш — сви рамене Макарти.

— Прекрасно разбираш, Йън — продължително го изгледа Кер. — Не ми е приятен начина, по който засекретяваме тази история! Разбирам защо, знам, че нямаме друг избор, но това е една дяволски опасна игра! Хората имат право да знаят какво е станало, а и какво би могло да стане!

— За какво говориш, Ричард? За това, което извърши доктор Абас, или за самия вирус?

— И за двете. Абас не би трябвало да излага нещата на толкова голям риск, но и със сигурност не е бил длъжен да спасява хората ни. Той е създал проклетия вирус, той направи възможно и унищожението му. Но той рискува всичко, за да ни предупреди, а как му отговорихме ние? Като го покриваме с похлупака на тайната. Срам ме е, че нашият президент постъпи така!

Макарти отново започна да се смее. Правеше го вече цял ден, особено след като получи от Кувейт пълния доклад по случая.

— Още не мога да повярвам, че тези двама откачени полковници са вдигнали шибания хеликоптер буквално под носа на Саддам! Като никой от тях не е летял преди това на подобно нещо! Ето това бих искал да бъде публикувано и да види бял свят! Представям си каква ще бъде реакцията на хората от ВВС…