Читать «Ударна вълна» онлайн - страница 27

Карлайл зачете писмото.

Драги ми капитан Скагс,

Моля се да сте в добро здраве. Това е последното ми писмо до Вас, тъй като имам неизлечима болест на стомаха — поне така ми каза докторът на китоловния кораб „Ейми & Джейсън“. Тъй че скоро ще се преселя при моя Джес.

Имам една последна молба, която Ви моля да уважите. В първите дни на април тази година двамата ми сина и дъщерята на Марион заминаха от острова с един китоловен кораб, чийто капитан отплава оттук за Окланд, тъй като трябваше спешно да поправи корпуса, който се бе отъркал в един коралов риф. Оттам децата ще си купят билети за кораб, пътуващ за Англия, и след това ще продължат за Абърдийн, за да дойдат у Вас.

Пиша Ви, скъпи приятелю, за да Ви помоля да ги настаните под Вашия покрив и да им уредите обучение в най-добрите училища, които Англия може да предложи. Ще Ви бъда безкрайно благодарна, а съм сигурна, че и Джес би споделил същите чувства, ако изпълните молбата ми.

Изпращам Ви и моето наследство за Ваше ползване и за всички разноски, които ще са необходими, за да се погрижите да завършат обучението си. Те са много умни деца и ще се учат прилежно.

Оставайки с най-дълбоко уважение, казвам Ви нежно сбогом.

Бетси Дорсет

Едно последно изречение — Змеят Ви изпраща поздрави.

Карлайл погледна над очилата си.

— „Змеят Ви изпраща поздрави.“ Каква е тая безсмислица?

— Става дума за морския змей, който ни спаси от огромната бяла акула — отвърна Скагс. — Оказа се, че той живее в лагуната. Видях го със собствените си очи най-малко четири пъти при други случаи, докато бях на острова.

Карлайл изгледа стария си приятел така, сякаш го виждаше пиян, после реши да продължи разговора.

— Значи е пратила малките си деца сами на такова дълго пътуване от Нова Зеландия до Англия.

— Те не са толкова малки — уточни Скагс. — Момичето трябва да кара деветнайсет години.

— Щом са тръгнали в началото на април, вероятно всеки момент ще почукат на вратата ти.

— При условие, че не са чакали дълго в Окланд, докато случат на солиден и бърз кораб.

— Боже мой, човече, ти си изпаднал в невероятно положение!

— Това, за което намекваш, е как ли един умиращ ще изпълни предсмъртното желание на негова стара приятелка, нали?

— Ти не си тръгнал да умираш — рече Карлайл, гледайки Скагс в очите.

— О, да, наистина умирам — заяви твърдо Скагс. — Ти си практичен търговец, Абнър. Никой не го знае по-добре от мен. Тъкмо затова пожелах да те видя, преди да поема последния си път.

— Искаш аз да се грижа за децата, така ли?

— Те могат да живеят в къщата ми, докато пуснеш котвата им в най-добрите образователни институции, за които си струва да платиш.

— Жалката сума, която Бетси е събрала, като е продавала шапки и храна на китоловците, едва ли би стигнала да покрие разноските за седем години обучение в скъпи училища интернати. Освен това ще им трябва и прилично облекло, както и частни учители, които да ги подготвят до съответното ниво. Надявам се, нямаш предвид аз да обезпеча тези напълно непознати деца.