Читать «Ударна вълна» онлайн - страница 25

Смехът на Скагс премина в кратък пристъп на кашлица. Карлайл му подаде чаша вода. Когато му поолекна, Скагс продължи:

— Щом ме обсебеха плътски желания, веднага извиквах в съзнанието си моята сладка женичка Луси. Бях й дал обет, че всеки път ще се завръщам от плаване толкова целомъдрен, колкото преди отпътуване.

— А дърводелецът?

— Кокран ли? Неговата съдба му бе отредила да предпочита мъжете.

Сега Карлайл се разсмя на свой ред.

— Доста странен тип си си подбрал за дружинка в приключенията си.

— Не след дълго построихме удобни подслони от камъни и надвихме скуката, като майсторяхме различни простички сечива, за да направим съществуването си по-приятно. Дърводелските умения на Кокран се оказаха от голяма полза, след като открихме съответните инструменти за обработка на дърво.

— Къде ги открихте?

— Година и два месеца по-късно силна буря запрати в скалите в южния край на острова един малък френски военен кораб. Въпреки усилията ни не можахме да спасим екипажа, тъй като ударите на вълните разбиха кораба им на трески. Когато след два дни морето се успокои, намерихме четиринайсет трупа и ги погребахме до Джордж Прайър и Алфред Рийд. После Дорсет и аз, които бяхме най-издръжливите плувци, се гмуркахме няколко пъти под водата, за да търсим предмети от разбития кораб, които можеха да ни бъдат от полза. За около три седмици натрупахме малка планина от стоки, материали и инструменти. Кокран и аз вече разполагахме с необходимите сечива, за да построим кораб, достатъчно здрав, за да ни закара до Австралия.

— А жените? Как я караха Бетси и Марион? — запита Карлайл.

Очите на Скагс помръкнаха.

— Горката Марион! Тя беше толкова мила, предана и скромна. Работила като прислужничка и я бяха осъдили за кражба на провизии от килера на господарите й. Умря при раждането на дъщеричката си. Джон Уинкълман не можа да го преживее. Полудя и се нахвърли да убива бебето. Вързахме го за едно дърво и го оставихме така четири дни, докато дойде на себе си. След това не беше същият човек. Докато бях на острова, почти не проронваше дума.

— А Бетси?

— Тя беше от друго тесто. Силна като въглекопач. Имаше влияние над всеки мъж. Няколко години след като поотрасна отгледаното от нея дете на Марион, тя роди две момченца. Дорсет и Бетси бяха отдадени един на друг.

— Защо не тръгнаха с теб?

— По-разумно беше да останат на острова. Предложих им да се застъпя пред губернатора да ги освободи, но те не посмяха да рискуват и бяха прави. Още с пристигането им в Австралия затворническата полиция щеше да вземе децата и да ги обяви за сираци. Вероятно Бетси щеше да я сполети съдбата да стане тъкачка в мизерните условия на женската фабрика в Парамата, а Джес положително щеше да свърши в затворническите казарми в Сидни. Те сигурно никога нямаше да видят отново децата си, нито двамата да се срещнат. Обещах им, че докато съм жив, те ще бъдат забравени заедно с жертвите на „Гладиатор“.

— И Уинкълман ли остана?

Снагс кимна и поясни:

— Той се настани в една пещера на хълма в северния край на острова и заживя сам.