Читать «Ударна вълна» онлайн - страница 23

— Че тайфун го потопи, потопи го, само че пътниците и екипажът не потънаха с него.

Карлайл помълча известно време, после предпазливо заговори:

— Чарлс Бъли Скагс, ти си най-честният човек, когото познавам. Двамата се знаем от половин век и никой от нас никога не е злоупотребявал с доверието на другия. Сигурен ли си, че именно болестта ти не е причина да говориш налудничави неща?

— Повярвай ми и сега, като ти казвам, че двайсет години живях с една лъжа и трябва да си изплатя дълга.

Карлайл го погледна с любопитство.

— И какво искаш да ми споделиш?

— Една история, която не съм разказвал никому. — Скагс се облегна на възглавницата и се загледа през Карлайл в нещо много далечно, което само той виждаше. — Историята на сала, направен от „Гладиатор“.

След половин час Джени се появи с чая. Беше се здрачило и тя запали газените лампи в стаята.

— Татко, насили се да сложиш поне един залък в уста. Приготвила съм любимата ти рибена чорба.

— Не ми се яде, дъще.

— Абнър сигурно умира от глад, след като цял следобед те слуша. Обзалагам се, че и той ще похапне с теб.

— Остави ни сами още един час — разпореди се Скагс. — После ни карай да ядем каквото искаш.

След като дъщеря му излезе от стаята, Скагс продължи сагата за сала.

— Когато най-накрая се добрахме до бряг, бяхме останали само осем души. От екипажа на „Гладиатор“ оцеляхме единствено аз, Томас Кокран, корабният дърводелец и морякът първи клас Алфред Рийд. От каторжниците се спасиха Джес Дорсет, Бетси Флечър, Марион Адамс, Джордж Прайър и Джон Уинкълман. Осем от 231 души, които бяха потеглили от Англия.

— Извини ме, скъпи стари приятелю, ако проявя скептичност — прекъсна го Карлайл. — Но такъв огромен брой мъже да се избият един друг на сал насред океана, а оцелелите да се препитават с човешко месо и после да се спасят благодарение на небесната намеса на морски змей, който попречил на човекоядната акула да ги погълне, като я умъртвил — всичко това звучи най-малко като небивалица.

— Повярвай ми, ти не слушаш бълнувания на един умиращ — опита да го увери отпадналият Скагс. — Цифрите са точни, както и всяка дума в разказа.

Карлайл реши да не разстройва повече Скагс. Заможният търговец потупа по ръката морския капитан, чиято помощ за разрастването на корабната империя „Карлайл & Дънхил“ не бе никак малка.

— Продължавай нататък. Нетърпелив съм да чуя края. Какво стана, след като осмината стъпихте на острова?

През следващия половин час Скагс разказа как се напили до насита със сладката и вкусна вода от поток, който извирал от една от ниските вулканични планини. Описа големите костенурки, които уловили в лагуната, как след това ги обърнали по гръб и ги заклали с ножчето на Дорсет — единствения инструмент, с който разполагали. После намерили край брега твърд камък и като използвали ножчето вместо кремък, запалили огън и сготвили костенурковото месо. Набрали от дърветата в гората пет вида плодове, каквито Скагс виждал за първи път. Растителността там била съвсем различна от тази, която срещал в Австралия. Така в продължение на няколко дни не спирали да се тъпчат с ядене, за да възстановят силите си.