Читать «Ударна вълна» онлайн - страница 15

От затворниците всички бяха пострадали — нямаше нито един, който да не бе сериозно ранен. Налудничавата битка за сала от „Гладиатор“ приключи.

До десетия ден от зловещото изпитание умряха още шестима. От тях двама младежи — един каютен прислужник на не повече от дванайсет години и шестнайсетгодишен пехотинец — предпочетоха смъртта и се хвърлиха в морето. Другите четирима бяха каторжници, които умряха от раните си. Оцелелите, чийто брой бързо намаляваше, сякаш наблюдаваха ужасяващо видение. Изтезанието на знойното слънце започна отново и наподобяваше изгаряща треска, придружена от делириум.

На дванайсетия ден бяха останали само осемнайсет души. Онези, които можеха да се движат, бяха с окъсани дрехи, навсякъде по телата им имаше рани от клането, лицата им бяха обезобразени от жаркото слънце, по кожите им бяха излезли пришки от ожулванията, причинени от непрестанно клатещите се дъски и обливащата ги солена вода. Те бяха изпаднали извън границите на унинието и пред празните им погледи започнаха да се явяват привидения. Двама моряка се заклеха, че виждат „Гладиатор“, скочиха от сала и заплуваха към въображаемия кораб, докато накрая или се удавиха, или бяха погълнати от неизменно присъстващия Екзекутор и ненаситните му приятели.

Халюцинациите извикваха във въображението какви ли не образи — от празнични трапези, отрупани с храна и напитки, до населени места и къщи, които никой не бе посещавал от детството си. Скагс си представи как седи пред камината с жена си и децата си в дома си с изглед към пристанището на Абърдийн.

Той изведнъж впери странен поглед в Дорсет и рече:

— Няма от какво да се страхуваме. Аз сигнализирах на адмиралтейството и те са изпратили спасителен кораб.

В не по-лек унес от този на капитана Бетси го попита:

— По кой гълъб изпратихте съобщението, по черния или по сивия?

Напуканите и изпръхнали устни на Дорсет се извиха в болезнена усмивка. Учудващото беше, че той бе успял да запази разума си и бе помогнал на неколцината моряци, които все още можеха да се движат, да поправят разбития сал. Бе намерил няколко парчета брезент и направи малък навес над Скагс, а Бетси лекуваше раните на капитана и проявяваше към него огромни грижи. Докато дългите часове се точеха, морският капитан, разбойникът и крадлата завързаха приятелство.

По време на битката навигационните инструменти на Скагс бяха изпаднали във водата и сега той нямаше представа за местоположението на сала. Скагс нареди на моряците да се опитат да хванат риба, като използват върви и пирони вместо куки. Стръвта беше от човешко месо. По-малките риби изобщо не обърнаха внимание на щедро поднесената им храна. Но по-голямата изненада беше, че дори акулите не проявиха никакъв интерес.

Дорсет завърза въже за дръжката на сабя и заби стоманения й връх в гърба на една голяма акула, която плуваше близо до сала. Тъй като нямаше вече предишната си сила, за да се пребори с чудовището на морските дълбини, той омота свободния край на въжето за мачтата. После зачака акулата да умре, за да я изтегли на борда. Усилието му бе възнаградено само с празното острие на сабята, извито на деветдесет градуса. Двама моряка завързаха щитове на пръти като копия. Пронизаха няколко акули, но раните им като че ли ни най-малко не им се отразиха.