Читать «Ударна вълна» онлайн - страница 13

— Ах, ти, долен изменник! — изсъска той.

Дорсет се приведе и насочи ножа си към него.

— Направиш ли крачка напред, умираш! — каза му той спокойно.

Разярен, Хъгинс му изкрещя в отговор:

— Ти си този, който ще нахрани акулите, разбойнико! — Той наведе глава и замахна с дъската като с коса.

В мига, в който Хъгинс се нахвърли върху него, Дорсет клекна на четири крака. Вбесеният уелсец не можа да спре инерцията си, препъна се в него и се стовари тежко върху палубата. Дорсет го издебна, преди да е успял да се надигне, скочи върху огромния му гръб, обърна ножа в ръката си и преряза гърлото на Хъгинс.

— Тази вечер няма да си похапнеш женско месо — изкрещя той, когато тялото на Хъгинс се изпъна и след миг се отпусна в прегръдката на смъртта.

В тази гибелна нощ Дорсет уби още трима мъже. По време на битката той бе нападнат от малка група от привържениците на Хъгинс, които се канеха да се нахвърлят на жените. Вкопчили крак в крак, тяло в тяло, всеки се преборваше с другия с цел да го убие.

Появи се Бетси и се включи в боя на страната на Дорсет; тя започна да крещи истерично и да дере с нокти враговете му като тигрица. Единствената рана Дорсет получи от един от мъжете, който нададе див вой, преди да го захапе зверски за рамото.

Кървавата суматоха продължи да вилнее още два часа. Скагс и моряците, Шепард и пехотинците се биеха отчаяно, като отбиваха всяка атака, а после предприемаха контраатака. Отново и отново обезумелият щурм бе отблъскван от все по-отъняващите редици на защитниците, които обезверени се скупчваха към средата на сала. Шепард издъхна, удушен от двама каторжници. Рамзи бе ранен на няколко места, а Скагс имаше две счупени ребра. За нещастие каторжниците успяха да убият две от жените и ги хвърлиха от борда по време на мелето. Най-сетне, след като дадоха много жертви, бунтовниците един по един, двама по двама, започнаха да се оттеглят към периферията на сала.

Светлината на утрото разкри мъртвите, проснати в уродливи пози върху сала. Сцената беше готова за следващото противно действие на страховитата драма. Пред невярващите погледи на оцелелите моряци и войници каторжниците започнаха да режат и поглъщат парчета от доскорошните си събратя. Гледката беше като от кошмарен сън.

Рамзи преброи набързо оцелелите и остана смаян, когато установи, че от 231 все още живи бяха само 78 души. В безсмислената битка бяха загинали 109 каторжници. От петима от войниците на Шепард нямаше и следа — вероятно бяха изхвърлени зад борда, а от моряците на „Гладиатор“ 12 бяха или мъртви, или удавени. Немислимо беше такава малка група да покори надвишаващите ги по численост каторжници, които обаче не бяха подготвени за битка като пехотинците на Шепард, нито бяха физически заякнали от тежката работа по море като екипажа на Скагс.

Сега, когато списъкът на пътниците бе рязко намалял до около 126 души, салът плаваше значително по-високо във водата. Онези части от труповете, които не бяха изядени от затворническата сган, обезумяла от мъчителния глад, бяха хвърлени на чакащите акули. Скагс, който не беше в състояние да спре моряците си, потисна отвращението си и извърна глава, когато те, също подлудели от нуждите на свитите им стомаси, започнаха да режат плът от три трупа.