Читать «Ударна вълна» онлайн - страница 17

— Каква е тази странна птица? — попита Бетси, чийто език бе толкова подут, че гласът й се чу като шепот.

— Това е папагал — промълви Скагс. — Един мой бивш офицер отглеждаше такъв.

— И те ли летят над океаните като чайките? — полюбопитства Дорсет.

— Не, те са особен вид папагали, които живеят в Нова Зеландия и заобикалящите я острови. Не съм чувал да летят над водата освен… — Скагс млъкна за миг и продължи: — Освен ако това не е друга вест от Всевишния. — Очите му се изпълниха с блуждаещ поглед, когато с мъка се изправи на крака и се вгледа в хоризонта. — Земя! — извика той радостно. — Земя на запад от нас!

Изпаднали в равнодушие и летаргия, до този момент никой не бе забелязал, че вълните бяха изтласкали сала към два зелени хълма, които се подаваха от морето на разстояние не повече от десет мили. Всички извърнаха погледи на запад и видяха голям остров с две ниски възвишения, разположени в двата му противоположни края, а между тях — гъста гора. За известно време никой не проговори; всеки бе изпълнен с напрегнато очакване, но и със страх, че могат да подминат избавлението си, отнесени от теченията. Почти всички изтощени корабокрушенци едва-едва се изправиха на колене и се замолиха да бъдат изхвърлени на приветстващия ги бряг.

Още един час мина, преди Скагс да определи, че островът става по-голям.

— Течението ни носи натам — съобщи той с ликуващ глас. — Това е чудо, истинско чудо! На никоя карта не съм виждал да е отбелязан остров в този район на морето.

— Вероятно е необитаем — предположи Дорсет.

— Колко е красив — прошепна Бетси, загледана в сочната зелена гора, разделяща двете планини. — Там сигурно има езера със студена вода.

Неочакваната надежда за удължение на живота им възроди малкото сили, които им бяха останали и ги подтикна към действия. Всяко желание да заловят папагала за вечеря бързо се изпари. Пернатият вестоносец бе приет като добро знамение. Скагс и малкото останали моряци направиха платно от съдрания навес, а Дорсет и оцелелите затворници отчупиха няколко дъски и трескаво загребаха с тях като с весла. Малко след това папагалът разпери криле и литна обратно към острова, сякаш да им сочи пътя.

Земната маса се издигаше и простираше на западния хоризонт и ги привличаше като магнит. Те гребяха като луди, с твърдото убеждение, че мъките им скоро ще свършат. Откъм гърба им излезе лек ветрец и ги избутваше по-бързо напред към убежището, като подсилваше огромната им надежда. Повече нямаше да чакат примирено смъртта. Избавлението се намираше на по-малко от три мили.

С последни сили един от моряците се изкачи по вантите на мачтата до нока на рейката. Засенчвайки очите си от слънцето, той огледа морето.

— Какъв е според теб брегът? — попита Скагс.

— Изглежда се приближаваме към коралов риф, заобиколен от лагуна.

Скагс се обърна към Дорсет и Флечър.

— Ако не успеем да влезем през канал, вълните ще ни блъснат в скалите.

След половин час морякът на мачтата извика:

— Виждам син воден път, врязан във външния риф, на двеста метра от дясната ни страна.