Читать «Убийство в Ню Йорк» онлайн - страница 97

— Това скици ли са? — изведнъж попита тя.

— Моля?

— Там. Малко по-назад. — Тя запрелиства страниците назад. Нейната ръка докосваше неговата. — Ти ли си го направил? Какво е това?

— Това са просто рисунки. Упражнения към някои… към някои стихотворения.

— Хубави са — каза тя. — Знаех, че си артистичен. — Тя се обърна настрани. — Рисуването е фрагмент от голотата, женската голота върху леглото. Посещаваш ли курсове по рисуване на голо тяло? — тя захихика. — Глупав въпрос. Не ти трябват такива курсове. Ти си като Леонардо да Винчи, така ли?

— Защо като него?

— Защото той е изучавал анатомия по телата на мъртвите.

Тя се засмя и влезе в къщата.

Тридесет и осем

Психиатърът, при когото я изпрати лекарят от полицията, се казваше д-р Бънерман. Той беше млад и възпълен и имаше нездрав вид от хронична преумора. Д-р Бънерман отдели много време, проверявайки рефлексите на Клер и разглеждайки очите й на светлината. За нейна изненада и смущение, тя започна неконтролируемо да трепери.

— Страдали ли сте от физически стрес или травма, за която знаете? — попита той.

— Вече ви казах. Участвах в работа под прикритие.

— Нещо като автомобилна катастрофа? Много зубрене? — той още веднъж посвети в очите й с малко прожекторче.

— Нищо — отговори тя през тракащите си зъби.

— Страдали ли сте преди от травматично стресово разстройство?

— Никога. Какво искате да кажете с това „преди“?

— Някакви нервни състояния? Епилепсия, хипогликемична атака, психически пристъпи?

— Веднъж убих един лекар.

Прожекторчето угасна.

— Шегувам се — добави тя. Той не се усмихна.

— Някакви мисли за осакатяване или самоубийство?

Тя гледаше ръцете си.

— Скоро не съм имала.

— Да сте пили някакви лекарства или да сте вземали непредписани от лекар наркотици през последните дванадесет месеца?

— Малко. Е, понякога.

Докторът записа нещо в бележника си.

— Вижте какво — започна тя. — Някой уби жена на име Стела Воглер. Те измислиха номер, за да ме тикнат в лапите на онзи психиатър и после ме подложиха на всичките онези тестове. Сега разбирам, че не се опазих, защото тя пак ме изигра, като ме накара да подпиша всичките онези формуляри с моето съгласие, което им позволи да ме снимат и да използват записите като доказателства. Те ме измъкнаха от моя апартамент и ме следяха с камерите си денонощно. — Тя спря, усещайки, че се превъзбужда.

— Какви тестове?

— Моля?

— Споменахте, че тя ви е давала някакви тестове. Какви бяха те?

— Ох. — Тя се опитваше да си спомни. — Ние само говорихме. Повечето за родителите ми и за работата ми.

— Тестът на Уесклър? Мултистадиално персонално тестуване „Минесота“? Тестовете на Бентън? Зрителни доводи? Електроенцефалограма?

— Тя ми предложи да ме хипнотизира, но аз отказах.

Той пак си записа нещо.

— Вярвате ли ми?

— Разбира се — каза той.

— Наистина ли? — Тя беше изненадана. — Благодаря ти, Господи! Знаете ли на моменти това даже на мен ми изглежда като лудост.

Продължавайки да пише, той отговори:

— Веднъж имах пациент, който вярваше, че има три растения в стомаха си. Беше си внушил, че след като е глътнал семки от ябълка, те са прораснали в стомаха му. Той страдаше от мъчителни стомашни спазми. Дадохме му лекарства за успокояване на стомашните болки и той престана да се страхува от това дърво, като убеди себе си, че то вече е унищожено и е било изхвърлено от организма му.