Читать «Убийство в Ню Йорк» онлайн - страница 60

Двадесет и три

Дните й минаваха монотонно.

Сутрин ходеше на гимнастика, прочиташе текстовете на пиесите в библиотеката, ходеше до театралното студио или спеше. От полицията й намериха работа като сервитьорка в един бар в горната част на града само за обяд. Работата беше за прикритие, ала доста тежка. Почти всяка вечер Кристиан идваше и те излизаха навън, придружавани на дискретно разстояние от цивилни полицаи, колегите на Франк.

Тя носеше тежко колие от фалшиво злато с миниатюрен микрофон, вграден в камъка, и предавател, поставен в клипса й.

— Клипсите са отвратителни. Хората, които използват подобни неща — обясни Франк, — за да шпионират метресите си, обикновено са богати.

Понякога Кристиан й изпращаше имейлите с фантазиите си. Веднъж, преди той да я остави да заспи, тя щеше да облече тениската си, която носеше вместо нощница, щеше да се изтегне в леглото си и той щеше да й ги чете на глас, както се четат приказки на дете. Само че това не бяха приказки.

Д-р Литмън не се надяваше много, че една от тези фантазии изведнъж ще разкрие Кристиан като убиец на жена си. Играта, която те играят сега, е дълга и неясна, игра на наблюдение и очакване.

Клер така свикна с камерите, че съвсем забрави за тях.

Когато се разхождаше гола из апартамента, клатушкаше се пияна или си говореше сама, изведнъж се сещаше, за тях и мислеше, че в момента някой полицай я наблюдава.

Понякога нейните вечери с Кристиан оставяха у нея чувството на нервност и разочарование. Тогава тя се успокояваше с разходките до „Хърли Бар“ и със срещите с Брайън, когато той приключеше работата си.

Веднъж, след като прекали с коктейла на Брайън „бърбън с бърбън“, тя го замъкна в апартамента си. Едва когато престъпи прага с наполовина празна бутилка в ръка, тя се стресна.

— По дяволите!

— Какво има?

— Нищо.

Това, което той не знаеше, нямаше да го нарани. А тя винаги ще изключва тока, докато са в спалнята.

Той се огледа.

— Хубаво местенце. Тук е гот.

— Моля?

— Много е подредено. Има възрастни. Очаквах нещо по-малко културно.

След това тя го блъсна в спалнята и го язди, докато той я помоли да спре.

Бяха с Кристиан на театър, когато тя се сблъска с Раул.

Обикновено тя избягваше театъра, даже като тема за разговор, но Кристиан по някакъв начин беше разбрал, че това е страстта й. В театър „Кръг“ даваха нов спектакъл, който събра възторжена критика. Всичките билети бяха продадени, но с някаква магия той успя да намери отнякъде билети за тях.

По време на антракта, в бара тя чу „отровен“ глас зад гърба си.

— Разбира се, цялата тази еуфория винаги се подкрепя от публиката. Нищо по-хубаво не могат да направят, милинките.

Клер се опита да се отдръпне, но той я видя.

— Клер, скъпа. Нали това е ужасно?

Тя трябваше да предвиди, че подобно нещо можеше да се случи.

— На мен ми харесва — плахо каза тя.

— Наистина ли? Мисля, че щом отдавна не се занимаваш, трудно можеш да съдиш — каза той подигравателно.