Читать «Убийство в Ню Йорк» онлайн - страница 5

Тя не можеше да предположи, когато преди шест месеца се качи на самолета от „Гетуик“ с билет с намаление, колко трудно щеше да намери каквато и да е работа в САЩ. Свикнала с либералното отношение на британските работодатели към временните работници, тук тя видя една трудова борса, където ентусиазирани студенти работеха по двама за пени, или по-скоро по дузина за десет цента, където не можеш да си откриеш банкова сметка без номера на социалната си осигуровка или да наемеш стая без препоръка от банка.

Тя беше принудена да комбинира няколко почасови работи, препускайки в пиковото време от района на Мидтаун до бара в Лауър Ист Сайд, където собственикът се интересуваше повече от външния вид на персонала си, отколкото от работата му. Но той имаше толкова голям избор от момичета, че нямаше нужда те да остават за дълго. По този начин, ако Червеният кръст или Емиграционната служба дойдеха на проверка, можеше да се закълне, че документите на новите момичета са в пощата. След три месеца любезно каза на Клер, че трябва да си ходи.

Тя харчеше всичко, което припечелваше, по шоу програми, но не безвкусните или безкрайни евромюзикъли, които се играят в претъпканите театри на Бродуей, а по-малките представления в центъра на Скуеър и в клуб „Пирамида“, запознавайки се с имената на всички най-добри продуценти и режисьори.

Прослушванията, обявени във „Варайъти“, естествено бяха само за хористи и статисти, но тя трябваше все отнякъде да започне.

На първото й прослушване режисьорката я помоли да остане накрая. Когато всички си тръгнаха, тя се приближи замислена към Клер. В ръката си държеше формуляра, в който всеки кандидат преди конкурса трябваше да попълни своето име, тегло, предишен опит и агент.

— Тук пише, че вие нямате агент, скъпа — измънка жената.

— Тук нямам. Имах у нас.

— Ще ви запозная с една моя приятелка. Мисля, че тя ще прояви интерес към вас.

Агентката Марси Матюс беше наистина щастлива да се запознае с Клер. Тя я покани на обяд в „Орсо“, италиански ресторант в центъра на театралния квартал, подхвърляйки й названия на спектакли, в които можеше да участва, режисьорите, с които трябваше да се срещне, филмовите продуценти, пред които трябваше да се представи перфектно.

Докато Клер не спомена, че няма разрешение за работа.

— Я стига! Нямаш зелена карта?

— А това важно ли е?

— Важно е, ако искаш да си намериш работа — каза Марси без заобикалки.

— Не мога ли да върша нещо? Само за да печеля пари.

— Сигурно. Танцуване на маса, стриптийз, гол модел. Това, което наричат развлекателна индустрия, макар че лично аз не я намирам за развлекателна — Марси махна презрително с ръка, украсена с пръстени. — Аз нямам нищо общо с тия боклуци, но мога да ти дам имената на хора, които са в тоя бизнес.

— Наистина ли няма нищо друго?

Марси въздъхна.

— Не трябваше да ти го казвам, но аз имам много приятели. Вероятно ще успея да те вмъкна някъде — тя вдигна ръка, за да изпревари Клер, която искаше да й благодари. — И отпускай гласа си. Тези, които дават обяви, винаги търсят британски акцент. Но той трябва да бъде твърд. Ако бях на твое място и ако наистина исках да си намеря работа в Америка, щях да се върна вкъщи и да кандидатствам за зелена карта.