Читать «Убийство в Ню Йорк» онлайн - страница 49

— Може би този хотел е единственият, за който той може да плати в брой — каза Франк. — Направих някои проверки; сега в града се провеждат две големи конференции. На този бряг на реката няма нито една свободна стая.

— Тогава остава въпросът защо той си е тръгнал още по тъмно. Даже не е дръпнал пердетата. Убиецът на Стела доста време е стоял при нея. Спомняш ли за снимката?

— Може би се е безпокоял, че ще се чуе шума от борбата. Всичко, което е знаел е, че сводникът й я чака.

— Окей, но защо ще върши подобно нещо на първото място, което му попадне, щом може да го направи там, където поиска?

— Това е нещо, над което трябва да се помисли. — Франк повдигна ръката на трупа. — Погледни тук.

На дланта на момичето беше написано нещо.

Психиатърът се наведе да го разгледа отблизо. Трябваше й малко време, за да прочете написаното на тъмната кожа с черен химикал.

— „www.pictureman.com“. Това е уебадрес.

Франк поклати глава.

— Да погледнем по този начин.

— Какво те кара да мислиш, че това тук има отношение към убиеца? Някои хора си правят записки по ръцете, за да не забравят.

— Така е. Но ако беше проститутка, всичко записано на дланта й щеше да се изтърка за нула време. — Той направи циничен жест, за да поясни своята мисъл.

— Някой провери ли го? Това е хард-секс сайт, нали?

— Не е. Това е странното. Когато набереш този адрес, компютърът отговаря, че той не съществува.

След това Кони заведе Клер в магазин за кафе, където й купи кафе и сипа в него две пакетчета захар.

— Изпий това — каза тя. — Ще ти помогне.

Клер взе чашата с две ръце, за да може да я доближи до устните си.

— Образите на екрана — каза Кони. — Те никога не се повтарят.

Клер кимна.

— Ти прекрасно се справи днес — похвали я д-р Литмън.

Клер се вслуша в гласа й.

— Справих се? Като „Мис Роденбург, свободна сте, можете да тръгвате?“

— Винаги си свободна да тръгнеш, Клер. Никой не може да те накара да го правиш.

— Затова ли искахте да дойда с вас? За да видите, дали ще се уплаша?

— За да видя, дали си готова.

Тя усети внезапно ускорение на пулса си.

Кони продължи:

— Както ти е известно, аз имах съмнения относно тази операция. Бих искала повече време за подготовката ти, много повече време. Но ние го нямаме. Започне ли разписанието на убиеца, тоест интервалите между убийствата да се съкращават — той никога няма да спре. Сега възнамерява да убива много по-често. — Психиатърът кимна. — Кажи довечера на Франк, че утре се връщаш в града.

Част трета

Някои известни поети доста отдавна разделили помежду си по-голямата част от цъфтящото кралство на Поезията. Смятам го най-малко за забавно, защото по-предизвикателно е да отделяш прекрасното от греха.

Шарл Бодлер, „Цветя на злото“

Деветнадесет

Приятелят й не е дошъл.

Така би помислил всеки, ако я видеше да чака сама в бара на хотел „Роялтън“, опитвайки се цяла вечер да изпие чашка „Върджин Мери“: още една млада професионалистка, очакваща своята среща. Може би тя беше по-привлекателна от другите. По-самоуверена. По-дръзко облечена. Не беше дошла направо от офиса, това беше сигурно.