Читать «Убийство в Ню Йорк» онлайн - страница 48

— Тя защо е тук? — попита той, като посочи към Клер.

— Исках да дойде.

В един миг на Клер й се стори, че той има нещо против. После Франк сви рамене.

— Когато я намериха, беше в този вид — каза той, като посочи с жест леглото. Одеялото повтаряше очертанията на тялото.

— Пердетата бяха ли дръпнати? — попита д-р Литмън.

— Не.

— Предполага се, че е било още тъмно, когато си е тръгнал — промърмори тя. — Той не е стоял дълго тук.

Франк сложи ръка на одеялото.

— Гледката не е приятна — предупреди той Клер и го махна.

Клер беззвучно отвори уста, но не можа да си поеме въздух. Сякаш някой бе изсмукал всичкия кислород от малката стаичка.

Тялото на леглото е черно и е на жена. То лежи с лице нагоре, само че лицето го няма. Даже и главата я няма. Там, където трябва да бъде вратът, стърчи кървав кол, ръкав от гладка кожа покрива тръба от бял хрущял.

Полицаят смъкна одеялото надолу. Между голите крака на момичето лежеше главата. Капки олио блестяха в къса африканска коса. Подутият изпъкнал език беше изплезен право към мястото, където се събираха бедрата.

Клер се обърна, побягна към банята и повърна под душа.

След няколко минути дойде Франк.

— Извинете — каза тя, хълцайки.

— Недей. Не трябваше да те карат да гледаш такива неща.

Тя посочи към душа.

— Дали аз…

— Си замърсила мястото на престъплението? Не се безпокой. Ние свършихме тук. Виж, ако не искаш да се връщаш там…

Тя поклати глава.

— Вече съм добре — и тя се върна след него в спалнята.

— Видя ли ушите й? — попита Франк д-р Литмън. От двете страни на главата на момичето имаше две кървави дупки в долната част на ушите. Обеците бяха откъснати. Същото беше и с горната част на пъпа.

— Взети са като трофей?

— Не. Изхвърлени са в тоалетната чиния. Не са могли да минат през коляното, защото са прекалено тежки и са останали в гърнето.

— Интересно — каза д-р Литмън. — Бижутата на Стела бяха извадени по същия начин, нали така? — Тя се вглеждаше в остатъка от врата. — Дали се е борила? — Както и на Франк, гласът й е безстрастен, професионално-монотонен.

— Съдебният лекар не е сигурен. Има следи от борба: надраскани стени, счупена лампа. — Той ги показа на Кони. — Но проблемът е там, че на такова място може и да са отпреди.

— А снимка от „Полароид“?

— Няма такава.

— Имало ли е полово сношение?

Франк поклати глава.

— Един мой колега работеше във Вайс. Той мисли, че жертвата е проститутка. Ако е прав и ако тя е имала и други клиенти за последните двадесет и четири часа, то пробите няма да бъдат много от полза. — Той сви рамене. — Ние ще се опитаме, разбира се. Може би ще успеем да проследим други нейни клиенти и да ги елиминираме. — Той не звучеше обнадеждаващо. — Ти какво мислиш, Кони? Дали е същият тип?

— Не съм сигурна. От една страна — това е хотелска стая, това е друго свръхжестоко убийство, а също така и украшенията несъмнено ни навеждат на мисълта за един и същ модел на поведение. Но трябва да видиш също така и всичките различия. Да, това е хотелска стая, но в съвсем различен хотел и със съвсем различен комплект от обстоятелства. Убиецът на Стела е дошъл подготвен. Той е вложил старание във всичко, което прави; искал е да бъде перфектен, точно да следва фантазиите си. Това тук изглежда по-слабо организирано, с по-слаб контрол.