Читать «Убийство в Ню Йорк» онлайн - страница 2

— Може ли?

Тя вдигна поглед. Мъжът стоеше пред нея. Той носеше скъп, но семпъл костюм, с небрежна кройка, което подсказваше, че е нещо повече от корпоративен търтей; яката му се покриваше от косата, твърде дълга за Уолстрийт.

— Да — отвърна тя.

— Извинете, но… това е моята маса. Бях в тоалетната.

Той посочи чашата си на масата.

— Оставих питието, за да си запазя мястото.

Няколко глави се обърнаха с любопитство към тях. Но стълкновение явно нямаше да има, нито излишък от нюйоркски стрес. Жената стана и прехвърли чантата си през рамо.

— Съжалявам — каза тя, — не съм разбрала.

Главите пак се извърнаха, увлечени в своите разговори.

Настъпи леко раздвижване, когато мъжът стана и се отдръпна, за да й даде път и тя се плъзна в същата посока като в pas de deux. Разбира се, той й предложи да остане. Кой не би го направил?

— Освен, ако не искате да я поделим? — той посочи масата.

За момент тя сякаш се поколеба, но понеже барът беше претъпкан и нямаше къде другаде да седне, сви рамене:

— Защо не?

Двамата отново седнаха. Крадешком, с крайчеца на очите си, те внимателно се изучаваха. Тя носеше черно вълнено сако „Дона Карън“, прилепнало към слабата й фигура, което подчертаваше тъмната коса и бледата кожа, правеше очите й да изглеждат по-сини, отколкото бяха.

— Чакате ли някого? — попита той и гласът му едва доловимо се промени: стана леко дрезгав от интерес и еротично внимание. — Може би снегът го е задържал. В Ла Гуардия е пълен хаос. Ето защо и аз останах още една нощ.

И тя се усмихна наум, защото наистина беше изискан начинът, по който той се опитваше да узнае дали човека, когото тя чака, е мъж или жена, докато същевременно й даваше да разбере, че той е сам.

— Изглежда тука мога да убия времето си — каза тя. — Хей!

— Хей — повтори той, без да беше сигурен какво значи това. — Нека да ви поръчам още едно от същото — той махна на сервитьорката. — Какво пиете?

— Благодаря. „Блъди Мери“.

— А откъде сте? Опитвам се да позная акцента ви.

— По произход съм от Айдахо.

— Наистина ли? Досега не съм срещал момиче от Айдахо.

Нещо в начина, по който той произнесе „съм срещал“, прозвуча предизвикателно, почти еротично, и тя се усмихна.

— Но сте срещали много момичета, нали?

Той й се ухили.

— Няколко.

Изненадан, той откри, че те вече флиртуват; техните тела водеха свой собствен разговор, когато й сподели, че е адвокат и тя му отвърна, че не изглежда толкова противен като адвокат. Той й обясни, че работи в музикалната индустрия, а тя го попита дали е тук по работа, или за удоволствие. Сподели й, че се надява и на двете. Облегна се назад, кръстоса крака и се усмихна с очарователна усмивка. Можеше да се позабавлява малко все пак.

— Преди да отлетите утре при съпругата и децата си.

Усмивката трепна смутено.

— Какво ви кара да мислите, че съм женен?

— Всички, които изглеждат добре, са женени — каза тя.

Сервитьорката донесе поръчката им. Макар че не бяха минали и пет минути, адвокатът й направи забележка за закъснението, а тя се извини намръщено и се оправда с навалицата. Докато се обръщаше, подръпна лекичко дясното си ухо, сякаш искаше да измъкне отвътре неговите думи и да ги хвърли на пода. Без да прекъсва разговора или да сваля погледа си от адвоката, момичето от Айдахо си помисли: „Трябва да запомня това, мога да го използвам някога“.