Читать «Убийство в Ню Йорк» онлайн - страница 141

— Какво ще се случи, ако деветстотин и деветдесет и девет болни копелета вече са го направили? — възрази Франк. — Как ще обясняваме, че нюйоркското полицейско управление е това, което я уби?

— Един зрител в повече надали ще е решаващ.

— Ето това е, което всеки подлец, който вече се е включил, си казва. Ако не вземаме под внимание всички новинарски емисии, които са вързани за това, което се нарича публичен интерес, а и момчетата, които с отпечатването в домашни условия гледат да припечелят по някой долар.

— Има риск от увеличаването на аудиторията му, съгласна съм. Но ние трябва с нещо да балансираме потенциалното увеличение на риска. Трябва да стигнем до камерата.

След малко Франк вече кимаше на Роб Флеминг. Флеминг осъществи връзката и те видяха на екрана Клер, вързана за количката.

— Какво е това, на което тя лежи? Някакъв триножник ли? — промърмори Франк.

— Това е количка от моргата — бавно отговори Кони. — Той я е закарал в погребално бюро. Това означава, че можем да я намерим, Франк. Тя не може да бъде по-далеч на един час с кола от мястото, откъдето е отвлечена.

Франк се обърна към специалистите по компютърни престъпления.

— Роб, има ли начин да получим списъка на погребалните бюра в радиус от петдесет мили около Уестчестър?

— Сигурно. Има много сайтове, които ще ти дадат списъка им — ръцете на Флеминг забягаха по клавиатурата. — Получих един — каза той. — Ще го принтирам.

— Колко са адресите?

— Около деветдесет.

— Деветдесет? — Франк изглеждаше обезсърчен. — Нямаме време да проверим всичките.

— Имаш ли стар телефонен указател? — попита го Кони.

Той сви рамене.

— Мисля, че да. Защо?

— Той ще се нуждае от такова бюро, което е изоставено. Много рядко такива имоти отново се продават бързо. Ако намериш указател отпреди една или повече години, и го сравниш със списъка на Роб, то някои от тях, които са били в стария указател, няма да ги има в списъка. Това са тези, които междувременно са затворени. Разбираш ли?

Франк вече бе излязъл от стаята в търсене на телефонен указател.

Имаше две. Едното беше в Ню Джърси, а другото в Таперсвил, по-нагоре след Кетските хълмове.

— По-добре да се разделим — предложи Франк. — Аз ще поема първото, а после ще се присъединя към вас, ако той не е там.

— Аз ще тръгна с Майк — каза Кони.

Франк хвърли поглед към нея.

— Ти мислиш, че той е в Танерсвил?

— Той обича провинциалните пътища, Франк. Изолация. Ако бях комарджия, това е, на което бих заложила парите си.

— Точно в този момент — промърмори Франк — всички сме комарджии.

Флеминг размишляваше как да блокира новините. В началото най-големите новинарски издания се съгласиха да не излъчват тази история. Но после стана ясно, че тя вече се шири из интернет като огън, бушуващ в суха прерия, и те забравиха обещанията си. Както бе казал на Роб един от редакторите, с лек намек на съжаление, пуснеш ли веднъж духа от бутилката, не можеш да го натъпчеш обратно.

Роб се обади на Франк, за да му го каже.